Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (191)

190

— Спри пред тях! — нареди Жерав на шофьора.

Той и Орел се подготвиха. И двамата все още носеха ритуалните си роби от зебло. Подскачащите фарове на джипа пронизаха сивия утринен здрач и осветиха изтощените тела на Гидиън и Кейтлин.

Всички Последователи бяха напуснали Светилището само няколко минути преди Повелителят да се появи и да позвъни във военната база. Той бе разпоредил въздушната атака, извършена от хеликоптера „Апачи“, след което се бе измъкнал.

Жерав изобщо не бе очаквал да попадне на Гидиън и жената, която трябваше да принесат в жертва. Той просто се опитваше да стигне до колата си, паркирана извън забранената зона на Имбър.

Гидиън се обърна към заслепяващата светлина. Най-сетне идваше помощ! Закри очите си с длан и тъкмо се канеше да извика към шофьора, когато забеляза, че приближаващият се мъж държи в ръка пистолет. Дори да имаше сили да скочи и да побегне, нямаше къде да се скрие.

Жерав се изсмя кратко и безрадостно:

— Един последен дар от Светините. Синът-предател и жената, които провалиха всичко. Май тя все пак ще умре.

Свали предпазителя на пистолета и се приближи още няколко крачки. Изведнъж от небето над главите им блесна светлина. Хеликоптерът бе включил мощните си прожектори за нощно виждане. Насред полето проехтя усилен от мегафон глас:

— Полиция! Хвърлете оръжието! Обградени сте!

Изражението на Жерав показваше, че нямаше да стори нищо подобно. Познаваше този глас. Джими. Собственият му син. Хвърли поглед встрани. На разсеяната светлина на прожектора забеляза множество мъже в черни униформи, които бързо се приближаваха. Бяха на не повече от петдесет метра. Подкрепленията притичваха приведени, приклякваха или лягаха на влажната земя, прицелваха се. Типична военна маневра, която той добре познаваше.

Хеликоптерът се снижи още и светлината стана по-ярка:

— Въоръжени полицейски сили, хвърлете оръжието!

Гласът на сина му прокънтя във въздуха. Времето на Жерав изтичаше и той го знаеше. Вдигна пистолета, пъхна дулото в устата си и стреля.

Джипът взе да рине тревата и се втурна встрани. От полето наоколо започнаха да стрелят. Фаровете му изгаснаха. Последваха още изстрели. Този път от джипа отвърнаха на огъня. Пушките на залегналите в тревата снайперисти се обадиха, заръмжаха като побеснели кучета.

Джипът се завъртя, полетя на една страна и се преобърна няколко пъти. Накрая застина с колелата във въздуха, а от каросерията се посипаха трупове като парцалени кукли. Настъпи злокобна тишина. Никакъв признак на живот.

Едва когато насред притихналото поле се чу песента на птиците, началникът на ударния екип направи знак, че вече могат да се приближат. Гидиън и Кейтлин се изправиха с усилие на крака и се прегърнаха. Новата луна в небето избледняваше.

Над уилтширското поле най-после настъпи зора.