Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (22)

21

Гидиън стискаше дневника в треперещите си ръце. Седна на твърдия под, облегна гръб на рафтовете и остана така. Страхуваше се да започне да чете. Чувстваше се като пребит — сякаш се бе борил с неизвестен и невидим враг и бе загубил. Победен и притиснат към стената от призрака на баща си.

Погледна към изписаните на ръка дневници край себе си — пълната интимна история на родител, когото не бе познавал. При това двайсет години от нея бяха написани на кодирано писмо. Защо?

Разтърси глава и примигна. Мракът притискаше стъклата на прозорците като тежка разорана земя. Имаше чувството, че е погребан жив. Внимателно отвори корицата и на заглавната страница прочете: ΓΚΝΔΜΥ ΚΛΥ.

Това го накара да се усмихне. Прокара пръсти по хартията и се върна към детството си. Баща му никога не бе играл с него футбол или крикет, не го бе водил да плуват. Играеха други игри заедно, игри на ума. Натаниел бе прекарал стотици часове в измисляне на пъзели, ребуси, задачи и загадки, които да развият у сина му логическо мислене и да му предадат основите на класическото обучение.

Буквите ΓΚΝΔΜΥ ΚΛΥ бяха древногръцки. Баща му смяташе, че това е първата истинска азбука, източникът и основата на латинската, на всички европейски азбуки, както и на арабската. Смяташе, че играе важна роля и в математиката, физиката и астрономията. Накарал бе сина си да научи всяка буква. За да изпита момчето и да прогони скуката, професорът измисли един простичък код. На всяка от двайсет и четирите букви от древногръцката азбука съответстваше една от латинската, само че наобратно: Ω представляваше А и така нататък. Излезлите от употреба дигама и копа съответстваха на Υ и Ζ. В продължение на дълги години Натаниел оставяше на сина си кодирани бележки из къщата, докато взаимоотношенията им не се обтегнаха дотолкова, че всяка форма на общуване стана невъзможна.

Гидиън се напрегна да си спомни кода. Бяха минали повече от петнайсет години. Една-две минути и всичко си дойде на мястото. ΓΚΝΔΜΥ ΚΛΥ означаваше „ПЪРВИ ТОМ“. Погледна отново нагоре към десетките подвързани дневници и се зачуди колко ли кодирани думи са записани в тях. Можеше да му отнеме цял живот да ги дешифрира всичките. Един живот, за да преведеш друг живот.

Отгърна нова страница и почувства гадене. Почеркът грубо му напомни за прощалната бележка. Опита се да разгадае първия пасаж, но бе загубил тренинг и успя да разчете едва няколко думи. Взе от масичката за кафе хартия и две химикалки — червена и черна. Начерта таблица и написа гръцките букви в лявата колонка, а английските — в дясната:

С помощта на таблицата прегледа набързо първата страница и успешно трансформира ΛΩΕΡΩΛΠΥΝ в НАТАНИЕЛ, а ΧΡΩΖΥ в ЧЕЙС. Дневникът бе написан от първо лице единствено число и проследяваше ежедневните размисли на баща му.

Прехвърли още десетина страници, без да търси нещо определено. Просто бе въодушевен от възможността да пътешества напред-назад из дните, месеците и годините от живота на баща си. Изведнъж, някъде около средата на дневника, почеркът стана по-смел. Като че ли пасажите бяха написани с повече енергия и излъчваха вълнение и възбуда.

Годините скоростно четене бяха приучили погледа на Гидиън да прехвърля документите по диагонал и да открива ключовите думи в тях. Думите ΖΕΚΛΥΡΥΛΣΥ, ΨΝΚΚΦ и ΖΩΧΗΠΤΠΧΥ сякаш сами се набиха в очите му.

Молеше се да не е разбрал правилно, подведен от умората. ΖΕΚΛΥΡΥΛΣΥ звучеше невинно; не бе странно, че баща му го споменава. Комбинацията от букви означаваше Стоунхендж.

Другите две обаче смразиха душата му.

ΨΝΚΚΦ беше КРЪВ.

ΖΩΧΗΠΤΠΧΥ — ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ.