Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (127)

126

Петък, 25 юни

След нощта, прекарана на сламено легло в тясна каменна клетка, цялото тяло на Гидиън го болеше. Повелителят можеше да му разправя колкото си иска, че е чирак, но той знаеше истината — беше затворник. Не бе по-свободен от бледата млада жена, която видя, докато го извеждаха от Голямата зала. Същата, която, объркан и изтощен след посвещаването, бе взел за майка си. Сега, когато съзнанието му се бе прояснило, разбра, че това бе момичето от новините. Кейтлин Лок, дъщерята на американския вицепрезидент. Доколкото помнеше, тя бе изчезнала заедно с приятеля си, който бе англичанин. Предположи, че и него държат затворен някъде наоколо, в килия, подобна на неговата.

После си спомни написаното от баща му. Зазиждане. Древните британци заели тази практика от гръко-римляните. Те вграждали в стените на античните сгради свои прегрешили съграждани, затваряли ги в тесни ниши и ги оставяли да умрат от глад. Последователите използваха същия метод, за да пречистят тялото на жертвата и да освободят ума ѝ от всички визуални и звукови влияния преди жертвоприношението.

Гидиън изпитваше жал към нея. Тя сигурно бе на път да полудее — притисната между прашните каменни масиви, без възможност да се движи, без никакви занимания. Истински ад. Той се изправи и започна да крачи в малката си клетка. Седем крачки дължина, три — широчина. Истински лукс в сравнение със затвора на Кейтлин.

Седна на сламеното легло и се замисли дълбоко. Светилището имаше кръгла форма. Представи си главната галерия, която се спускаше надолу. После — коридора на Външния кръг. Голямата зала. Мястото за пречистване. Стаята на Повелителя. Няколко от външните зали и помещения. Килията, в която се намираше в момента. На базата на собствените си наблюдения и описанията в дневниците на баща си се досещаше кое къде е разположено. Включително къде държат Кейтлин.

Само едно нещо не знаеше. Къде е изходът.