Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (59)

58

Страхът прониза Кейтлин като нагорещено острие. Група мъже с качулки я приковаха към пода. Щяха да я изнасилят, сигурна беше. По-скоро щеше да им прегризе гърлата, отколкото да позволи да ѝ причинят това!

Един сграбчи лявата ѝ китка, друг — дясната. Рязко се извъртя и зарита. Усети, че петите ѝ се блъскат в мека податлива плът.

— Оставете ме на мира, мамка ви!

Дълбоко в себе си бе наясно, че колкото и да крещи и да се бори, полза няма да има. Въпреки това нямаше намерение да се предава без бой.

— Махнете се от мен! Вървете по дяволите!

Ръце, които не можеше да види, сграбчиха глезените ѝ. Други разкопчаха блузата ѝ и смъкнаха дънките ѝ. Преобърнаха я, разкопчаха сутиена ѝ и събуха гащичките ѝ. Мяташе се и викаше, докато гърлото ѝ започна да гори и остана без сили. Цялата ѝ съпротива бе напразна. Сега със сигурност щяха да ѝ се изредят.

Някой дръпна назад косата ѝ и нахлузи на главата ѝ качулка, после я вдигнаха грубо на крака и щракнаха белезници на китките ѝ. Не разбираше какво се случва, но бе благодарна, че не я насилиха. Нечии пръсти здраво сграбчиха раменете и ръцете ѝ и я изправиха, после я блъснаха в гърба, за да върви напред. Сърцето ѝ биеше толкова бързо, че имаше чувството, че ще умре. Повтаряше си наум инструкциите на Ерик. Не се паникьосвай. Запазѝ спокойствие. Каквото и да се случи, ще се справиш. Въпросът е да живееш минута за минута. Да разрешаваш проблемите един по един. Иначе си мъртва.

Подкараха я като добиче по дълги тъмни коридори, по-заплетени и от лабиринт. Спуснаха се надолу, после я накараха да стъпи в някаква яма. Смъкнаха ѝ качулката и от мрака на главата ѝ се изсипа горещ водопад. От шока едва си поемаше дъх. Намираше се в нещо като душ-кабина. Или се лъжеше?

После осъзна. Отгоре ѝ не се изливаше вода. Беше кръв. Къпеха я в кръв.