Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (89)

88

Досега публично Кайли Лок не бе споменала нищо за изчезването на дъщеря си. Остави съпруга си да се оправя с британската полиция, тайните служби, ФБР и президентския кабинет. Биваше го в това. Независимо от всичките им различия тя знаеше, че Том обича Кейтлин не по-малко от нея. Ако някой можеше да накара онези хора да открият дъщеря им, това бе Том. Не се съмняваше в способността му да убеждава.

Само че понякога и той грешеше. Не че щеше да си признае! Дори сега не би признал, че бе грешка да повери Кейтлин на Ерик вместо на специализиран отряд от Тайните служби. Винаги искаше да става на неговото.

Е, днес щеше да бъде различно. Сега бе неин ред да застане под прожекторите. Щеше да се намеси така, както само една майка може. Щеше да действа, водена от сърцето си. Затова бе свикала пресконференция.

Кайли се погледна за последен път в огледалото и скри очите си зад тъмни слънчеви очила „Прада“. Облечена бе в дълга до коляното сива рокля на „Живанши“, косата ѝ бе опъната назад и вързана на опашка. Готова бе за всяко предизвикателство, което можеше да ѝ предложи светът.

Пое си дълбоко въздух и влезе в конферентната зала на последния етаж на хотел „Дорчестър“. Настани се зад дългата дървена маса, застлана с безукорно бяла покривка. Пред нея имаше малка табелка с името ѝ, както и гора от микрофони и диктофони. Вдигна поглед и тълпата в залата се разлюля. Последва експлозия от светкавици, чиито искри за миг я заслепиха. Когато успя да се огледа, установи, че е заобиколена от редактори на Би Би Си, Ай Ти Ен, „Скай“, „Франс прес“, „Ройтерс“, Си Ен Ен, „Интерпрес“, международната информационна агенция „Пресенза“, испанската ЕФЕ, „Юнайтед Прес Интернешънъл“ — както и около милион други. Всички се бяха изправили на крака, за да покажат уважението си към нея — не като към световноизвестна актриса, а като към поболяла се от скръб майка.

Жегата от прожекторите беше убийствена и сякаш изгаряше кожата ѝ въпреки високите им метални стойки. Залата беше пълна. В дъното, на специално издигнатата платформа, бяха наредени множество камери. От двете страни на Кайли бяха застанали един огромен бодигард в тъмен костюм и кръглолика тъмнокожа жена на около петдесет години — Шарлийн Елба, ветеран от холивудските ѝ прескампании. Елба потупа леко микрофона на масата и откри събитието с думите:

— Дами и господа, благодаря ви, че дойдохте. Всички сте наясно с огромните усилия, които полагат правните органи на редица държави, за да открият Кейтлин Лок. Както Кайли Лок, така и вицепрезидентът Том Лок са изключително благодарни за старанието и усърдието на всички следователи и цивилни, ангажирани с издирването ѝ. Днес обаче няма да обсъждаме разследването. — Последва кратка пауза. — Днес Кайли иска да се обърне директно към онези, които държат дъщеря ѝ в плен. След това ще отговори на въпросите ви и ще даде интервюта. Пресконференцията ще продължи деветдесет минути, след това тя има среща с областния полицейски началник и представители на британското вътрешно министерство и ФБР. Благодарим ви отново за присъствието.

Кайли отдели няколко секунди, за да се успокои, преди да се заеме със задачата да въздейства на публиката. Усещаше цинизма и скептицизма им. Рисковете на професията, каза си тя. Свали слънчевите очила; очите ѝ бяха зачервени и очевидно не носеше никакъв грим — може би само малко пудра. Чертите на лицето ѝ бяха познати на всички.

— Които и да сте, каквото и да искате, моля ви, не наранявайте детето ми! — започна тях с леко треперещ глас. — Помислете за собствената си майка, за собствената си съпруга и сестра. Как щяхте да се чувствате, ако бяха на мястото на Кейтлин? Какво щяхте да кажете на похитителите им? Вероятно именно това: Моля ви, моля ви, не наранявайте човека, когото обичам най-много на този свят! Моля ви, пуснете я!

Пред себе си нямаше записки — само лист хартия и химикалка. Сега сведе поглед към тях и дълго време остана така. После очите и се приковаха в камерите и дебнещата глутница журналисти забеляза, че са пълни със сълзи.

— Моята Кейтлин има златно сърце. Тя е най-милата, прекрасна и обична дъщеря на света. Всяка майка би била щастлива да има такова дете. Цялото ѝ бъдеще е пред нея. Има поне половин век живот пред себе си. Има право да срещне мъжа на мечтите си и да се влюби, да създаде семейство и да отгледа децата си, да прегръща внуци. Да живее със съзнанието, че е направила света едно по-добро място. Моля ви, не ѝ отнемайте това! Не убивайте любовта, която може да даде на другите, мечтите ѝ… не ѝ отнемайте бъдещето! — Бързо изтри една сълза, стекла се по бузата ѝ. — Бих дала всичко, което имам, за да ми върнете дъщерята. Точно това съм готова да направя.

Обърна листа пред себе си и го вдигна високо, за да го заснемат камерите.

— Това е извлечение от банковите ми сметки. Аз съм късметлийка. Притежавам десет милиона долара. Обещавам да ви ги дам всичките, които и да сте. Всичко, което имам, всичко, което успея да събера. В замяна на това искам само да ми върнете дъщерята невредима. — Очите ѝ се присвиха и лицето ѝ стана сурово. — Имайте предвид обаче и това, че съм готова да дам парите на всеки, който успее да отведе полицията или друг разследващ орган до вратата ви и ми върне Кейтлин, а вас да предаде на правосъдието!

Пое си въздух бавно и дълбоко. Раменете ѝ леко се отпуснаха. Посочи към стоящия до нея грамаден мъж:

— Това е Джош Горан. — Постави треперещата си длан върху лакътя му. — Най-добрият частен детектив в Америка.

Сякаш добиваше сила, когато говореше за него:

— Той е бивш майор от Звеното за специални мисии на Американските военновъздушни сили. Занапред — надявам се, не за дълго — ще работи единствено за мен и ще се посвети на мисията да върне дъщеря ми жива и здрава вкъщи.

Горан изпъна огромния си пръст право към обектива на най-близката камера, насочена към него:

— Имам съобщение за онези, които държат Кейтлин. Бъдете така добри и вземете парите на дамата до мен. Върнете ѝ дъщерята. Предложението на Кайли Лок е справедливо и тя ще спази обещанието си. — После огледа стаята и за миг вдигна очи към тавана: — Моля ви да приемете това предложение. Ако не, ще съжалявате. Горчиво ще съжалявате, ако се наложи да дойда и да я измъкна със сила.