Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (63)

62

Змия погледна часовника си. Полунощ. Моментът бе настъпил.

Изправи се и застана да чака отвън, пред старата плевня. Мислите му бяха черни като нощното небе над главата му. Твърде много неща му се бяха струпали наведнъж. И продължаваха да се трупат. Притискаха го, смазваха го психологически. Не можеше да си поеме дъх дори за секунда. Твърде силно се бе разстроил по-рано този месец, когато се отърваха от трупа на предишното жертвоприношение. Случвало се бе да участва в избора на жертвата, но никога в онова, което ставаше после. Никога не бе виждал със собствените си очи кървавата сеч, нито кланиците. Дори не си ги бе представял.

А сега бе прекосил границата, при това с огромни крачки. Бе отишъл още по-далеч — собственоръчно бе отнел човешки живот. Мисълта, че е причинил смъртта на младежа в кемпера, не му даваше мира. Той бе твърд и суров мъж, навремето бе участвал в множество сбивания, имаше и полицейско досие. Но никога не бе убивал.

Може би, ако сега се предадеше в полицията, щеше да се отърве с по-леко обвинение — непредумишлено убийство. Сигурен бе, че ако им разкаже всичко още сега, щяха да му предложат някаква сделка. Може би дори имунитет срещу съдебно преследване.

Само че от Гилдията щяха да се доберат до него много бързо. Щяха да го открият и да го убият, бе убеден в това. Имаха братя в полицията, в съдилищата, в затворите. Със сигурност щяха да се доберат до него.

Змия обори глава на гърдите си. Това бе просто криза на вярата, нищо повече. На всекиго се случва. Няма начин човек да не я преживее поне веднъж в живота си.

В този миг се появи Муха с бял найлонов плик в дясната ръка.

— Добре ли си? — попита и положи свободната си ръка на раменете на Змия. — Не се безпокой, след половин час всичко ще е приключило. После ще отидем в къщата на Октант. Той ще ни осигури алиби. Ще каже, че цяла нощ сме били при него и сме играли карти. Всичко ще бъде наред.

Муха винаги казваше, че всичко ще е наред. Както и Дракон. А и за тях си бе точно така. За тях всичко бе наред. Живееха си чудесно, без чувство на вина, без угризения.

Плевнята бе осветена от една керосинова лампа, поставена върху обърната наопаки дървена щайга на около два метра от кемпера. Пространството около нея приличаше на жълтото устие на река от светлина. После реката се разливаше и до дъсчените стени достигаха само разсеяни пръски. Когато се приближиха до караваната, колония обезпокоени прилепи се втурна към небето. Муха се разсмя и посочи пляскащите с криле създания:

— Гнусни малки гадинки! Ще ми се да имах нещо, с което да ги изпозастрелям всичките.

Змия дръпна плъзгащата се врата на фолксвагена. Малка вградена лампа примигваше и хвърляше нездрава светлина върху покрития с мухи труп. Опита се да се стегне за предстоящата задача.

— Какво смяташ да го правиш?

— Чакай малко. Първо си сложи това — Муха му подаде тънки латексови ръкавици. — По-добре да вземем предпазни мерки сега, отколкото да съжаляваме после.

Змия ги опъна и непохватно ги нахлузи на ръцете си.

— Добре. Сега гледай и се учи! — отсече Муха и се залови за работа.

Първо взе от малката кухня кошницата за пикник, оставена като подарък от компанията за коли под наем. Усмихна се:

— Тъкмо от това имахме нужда!

От шкафа измъкна чиния, нож, вилица, тенджера и тостер. Отвори кутия с боб от кошницата, изсипа я в тенджерата, която постави върху печката. Пусна две филии хляб в тостера и извади бутилка водка от плика, който бе донесъл със себе си. Отвори я и наля щедра доза в една чаша.

— Почти сме готови, приятелю. Почти сме готови.

Змия наблюдаваше действията му като изпаднал в транс. Муха отвори шкафа над печката, после пусна газта. Запали клечка кибрит, поднесе я към котлона и над него мигом пламна синкав огнен кръг. После изключи печката и се усмихна доволно.

— Така, приключихме с подготвителния етап. — Посочи трупа. — Сцената е готова. Ето какво се е разиграло тук. Значи нашият човек остава сам в кемпера, след като се е скарал с гаджето си. — Посочи към водката. — Човекът се напива — напълно разбираема реакция, след като са го зарязали на средата на романтичната ваканция, нали така?

Направи една крачка и насочи показалец към кошницата.

— После, изтощен от караницата, огладнява. — Муха грабна бутилката с водка и започна да плиска с течността около себе си. — За нещастие, понеже е пиян до козирката, се спъва и разлива питието — върху себе си, по пода, върху печката.

Рязко вдигна ръце, за да покаже какво се е случило.

— Бу-у-ум! Пламъците лумват и го обхващат. Превръща се в огнена топка, паникьосва се, започва да се мята насам-натам. Спъва се, пада и си удря главата. След секунди целият кемпер гори, после пламва и плевнята и нашият човек загива в пожара. — Муха изкриви устни и с престорено изражение на тъга заключи: — Понякога несподелената любов завършва трагично.

Змия не бе в позиция да търси недостатъци на плана.

— И пожарът унищожава всички доказателства?

— Точно така. — После размаха показалец и посочи тялото. — Само че трябва да се погрижим за подробностите. Първо ще излеем половината от тази бутилка в гърлото на господина с разбитото сърце, после ще го нагласим така, че да изглежда все едно е паднал. Ще ударим главата му в нещо. Трябва да е на същото място, на което ти си го ударил. По този начин при аутопсията съдебните медици ще установят, че нараняването „съответства на падането“, както казват те. Важното е да не заключат, че съответства на нещо друго, като например на факта, че първо ти си го цапардосал.

Млъкна за миг, после се ухили:

— Накрая ще го залеем с остатъка от пиячката, ще подпалим погребалната клада и ще хукнем колкото ни държат краката.

Змия бе притеснен, но кимна в знак на съгласие.

— Добре, давай да приключваме. Помогни ми да го наместя в седнало положение.

Тялото на Тимбърленд бе тежко и неповратливо и издаваше гнусни звуци, все едно нещо в него се трошеше и се освобождаваха газове. В крайна сметка успяха да го закрепят. Муха бутна главата назад, разтвори устата и започна да налива водка в гърлото му. Змия чувстваше, че всеки момент ще повърне.

— Най-добре да изчакаме минута-две, иначе ще го повърне — заяви Муха.

Остави Змия да придържа трупа, а той самият включи отново газта, подгря боба и препече филийките.

— Готово. Сега да го преместим до ей ония чекмеджета там. Да, на стената срещу печката. Отвори най-долното. Ще изглежда така, сякаш се е подхлъзнал или спънал и си е строшил главата.

Змия направи, каквото му бе казано, после си пое дълбоко дъх. Заедно започнаха да се борят с тялото. Тимбърленд бе по-дребен и от двама им, но както бе отпуснат в момента, сякаш тежеше цял тон. Накрая Муха го хвана под мишниците и започна да го влачи. Намести главата му над чекмеджето и я пусна. Когато тилът на мъртвеца се удари в ръба на чекмеджето, се чу се тъп звук. Муха остави тялото, както бе паднало, и се изправи, за да се порадва на работата си.

Малко водка се бе изляла от устата на Тимбърленд и бе намокрила предната част на ризата му, откъдето капеше на пода. Като изключим това, инсценировката бе идеална.

— Време за големия финал. Готов ли си?

— Така мисля.

Муха взе наполовина празната бутилка и започна да излива остатъка върху главата и гърдите на мъртвия. Когато я изпразни, я захвърли до ръцете на Тимбърленд. Изключи газта под врящия боб, за да угаси пламъка на котлона, после отново включи газта и разви кранчето почти докрай. Стрелна Змия с поглед, след което измъкна от плика още една бутилка, изля част от нея в устата на трупа и наплиска печката. Накрая посочи вратата:

— Най-добре да идем отвън.

Излязоха от кемпера и застанаха в студената плевня, облени от жълтата светлина на керосиновата лампа. Змия, вече претръпнал, наблюдаваше как Муха излива остатъка от алкохола на пода на караваната. Шишето хвърли вътре.

— Три, две, едно, нула! — Запали втора клечка кибрит. Изчака я да изгори почти до средата, после я хвърли на пода, съвсем близо до трупа.

— Бягай!

Хукнаха като уплашени деца и изскочиха на заобикалящото ги отвсякъде поле. Насред мрака, на безопасно разстояние от плевнята двамата наблюдаваха разгарянето на пожара. Старото дърво започна да пращи и да пука. Огънят се разрастваше. После се чу гръм — газовата бутилка бе избухнала.

Дъските на плевнята поддадоха и се срутиха навътре в огнения ад. Прилепите с писъци се разхвърчаха в небето, далеч от хищните оранжеви пламъци.