Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (181)

180

Повелителят излезе с накуцване от Криптата на древните. Знаеше, че още има време. Все още можеше да намери Носачите и Наблюдателите, които щяха да заловят жертвата. Вече бе доста късно, но не бе невъзможно да завършат ритуала.

Чувстваше слабост, замайване. Губеше прекалено много кръв. Бедрото му се свиваше от спазми. Спря и отново пристегна турникета. Разбираше, че нервите край засегнатото място започват да умират. Всяка стъпка по полегатия коридор бе истинско мъчение. Когато обаче стигна средната площадка, видя Жерав с трима Наблюдатели.

— Насам! Елате насам! — извика той и се свлече на земята.

— Намерете лекар, бързо! — изкрещя Жерав на двама от мъжете. — Помогни ми да го пренеса в стаята му! — нареди на третия.

— Не! — отказа Повелителят. — Синът ми и жената са в Криптата на древните. Хванете я! Вървете — веднага! Хванете я и ми я доведете.

— Наблюдавай го! — заповяда тогава Жерав. — Не го оставяй да изгуби съзнание!

После се обърна към приятеля си:

— Съвсем скоро ще доведат лекар.

— Върви! — изкрещя Повелителят. — Те се катерят по монолита на архива. Стори, каквото е необходимо, само я доведи!