Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (77)

76

Повелителят държеше разговорът му с Дракон да е възможно най-кратък.

— Разреши ли проблема?

— Не, за съжаление. Не можахме да открием нашия човек.

— Не успяхте да се свържете с него, така ли?

— Да, съжалявам. Не отговаряше на нито един от телефоните. Оставих му няколко съобщения, но още не ми е отговорил. Освен това се е обадил в службата да каже, че е болен.

— Ти смяташ ли, че е вярно?

— Не. Бях у тях — не си е вкъщи. Колата му също я няма.

Повелителят се опита да разсъждава позитивно:

— Напоследък му се събра доста стрес. Възможно е да е имал нужда да се махне, да си прочисти главата. Съответства ли това на характера му?

Дракон не бе напълно сигурен:

— Не е невъзможно. Разпратих хора да питат приятелите му къде може да е отишъл. Един от тях периодично пробва да се свърже с него. Вероятно ще отговори на обажданията.

— Добре.

Дракон реши, че трябва да успокои водача си:

— Ще го открием.

— Разчитам на това. Изчакай малко.

Мълча около минута. В кабинета му бе влязъл един асистент, който остави на бюрото му дебела папка с документи за подпис и с приглушен глас му напомни, че има уговорка за обяд с областен съдия. Повелителя го изчака да излезе и чак тогава продължи:

— Колкото до другия въпрос, имам план, който ще ни позволи да се отпуснем малко и да си поемем въздух. Имаш ли възможност да се видим?

— Разбира се. Кога?

Повелителят провери календара на бюрото си:

— В три следобед. Ще разполагам с около час. Не закъснявай.