Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (121)

120

— Сега вече не изглеждаш толкова самодоволен и арогантен — каза Дракон, привеждайки се над Гидиън.

Вгледа се в бялото му като платно лице, в което сякаш не бе останала и капка кръв. Пазителят на Вътрешния кръг знаеше какво е преживял — ад. И той самият бе минал през него.

Сега повдигна китката му и сложи ключа в металната гривна. Веригата, прикачена към една извита кука в стената, издаваше глухо дрънчене при триенето в каменния под.

— Преди да те пусна, искам да знам дали мога да ти вярвам.

Гидиън отвърна слабо и измъчено:

— Можеш.

Говореше бавно, с нисък и дрезгав глас.

Дракон отключи оковите. Двама мъже изникнаха от сенките зад гърба му и изправиха Гидиън на крака. Тялото му бе толкова отпуснато, че не можеше да се държи на краката си. Кръвта болезнено нахлу в главата му. Усещаше неистов глад и ужасна слабост.

Понесе се през Голямата зала, без да чувства пода под краката си, дезориентиран и замаян. Все едно душата му се бе откъснала от тялото. Мъжете около него сякаш блестяха, заобиколени от златисти аури, които се разширяваха и свиваха, докато дишаха. Когато Дракон заговори, от устните му се откъснаха бели облачета пара, като че се намираше навън, посред зима.

Разбираше, че се спускат надолу по някакви коридори, но не усещаше краката си. Не усещаше нищо. В същото време зрението и слухът му бяха изключително изострени, а не притъпени. Чуваше как капки вода се стичат и изсъхват в пролуките на скалите наоколо. Виждаше целия коридор, отразен в тъмните очи на една мравка в миниатюрната цепнатина между пода и стената.

Изведнъж фигурите край него спряха, обзети от страх. Блестящите им аури се сляха и сякаш пламнаха. Гласовете им се прескачаха и застъпваха, преливаха се. Думите подскачаха, обагрени в зелено, червено, кафяво. Гидиън се разсмя. Някой рязко го завъртя. Усети несигурността им. Край него имаше няколко мъже и една жена.

Красива млада жена с дълга тъмна коса. Беше прекрасна.

Майка му.

Гидиън знаеше, че е тя. Беше жива. Някой го дръпна и го отдалечи от нея. Тя обаче го видя. Макар и само за част от секундата, очите им се срещнаха.

После със сила го принудиха да върви. Той надникна през рамо и я потърси с очи. Тя обаче бе изчезнала.