Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Stonehenge Legacy, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Яна Маркова, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Сам Крайстър
Заглавие: Завещанието Стоунхендж
Преводач: Яна Маркова
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: СофтПрес ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман (не е указано)
Печатница: ФолиАрт ООД
Излязла от печат: 08.08.2011 г.
Главен редактор: Димитър Риков
Редактор: Росица Златанова
Коректор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-685-622-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10155
История
- — Добавяне
55
На Меган се падна караваната. Трябваше да докладва директно на Томпкинс. Освен Джими Докъри получи още двама помощници — сержантите Тина Уорън и Джак Дженкинс. Уорън не ставаше за нищо, вече го бе установила. Можеше единствено да прави чай, да изпълнява дребни поръчки и да налее бензин в служебната кола. Дженкинс бе по-обещаващ. Повишен наскоро, все още неопитен, но умен.
Меган разпредели задачите:
— Джак, вземи показания от приятелката на Кейтлин — онази, която последна е разговаряла с нея. Разпитай я отново за превозното средство. Зная, че не е получила описание, но ти въпреки това попитай. Може да си спомни нещо.
— Джим, отиди с екип криминалисти до бензиностанцията във Флийт. Намира се на шосе M3. Трябват ни записите от наблюдателните камери към предния двор, където, освен колонките за гориво има и сервиз. Възможно е да са използвали тоалетните, така че изискай и записите от паркинга. Разпитай в магазините и ресторантите наоколо, покажи им снимката — да си размърдат малко мозъците и да си припомнят нещо. Вероятно са пазарували там или са хапнали. Разбери какво точно и кой им го е продал. Ако имаме късмет, може да са разпитвали как да стигнат до дестинацията си. Или дори да са си купили карта. Навсякъде проверявай охранителните камери — може да са ги заснели някъде. Тина, прати хора да разпитат — да зададат същите въпроси на бензиностанциите преди и след Флийт. Може да са спирали и другаде.
И тримата стояха и я зяпаха в очакване на още инструкции.
— Веднага. Искам да подходите към случая с пълното съзнание, че животът на момичето може да зависи от нас.
Още не бяха тръгнали, когато Меган на свой ред грабна телефона. Позвъни на една приятелка в „Пътна полиция“ и отправи запитване за караваните. Докато изчакваше, влезе в интернет и започна да разглежда превозните средства от този тип. Имаше десетки видове кемпер-каравани: фиати „Шайен“, „Дукато“ и „Комета“, фордове „Транзит“, фолксвагени „Транспортер“, уинебаго, тойоти „Хайейс“, „Хаймър“, бедфорди, мерцедеси. После спря — инстинктът ѝ бе подшушнал нещо. Замисли се. Не за кемпера, а за хората, които го бяха наели: импулсивни; богати. Малко вероятно бе Кейтлин да се движи в бедняшки среди. Приятелят ѝ би трябвало да има пари. Сигурно е искал да я впечатли, да я изненада.
Нито една от караваните на екрана пред нея не ставаше за тази цел, затова написа други ключови думи: „знаменитости“, „кемпер“ и „каравана“. Само след секунда се появиха над петдесет хиляди резултата. Заемаха повече от петдесет страници. Най-горе в списъка се мъдреха фолксвагените. Отвори един от линковете: „Кемпер-каравани «Фолксваген» под наем“.
При вида на снимката се усмихна. Магическата машина — онази, с която обикаляха Скуби-Ду и Шаги. Написа „кемпер каравани под наем Лондон“ и изтръпна: половин милион резултата. Разгледа няколко линка и установи, че положението не е толкова лошо, колкото изглеждаше. Просто бе задала неточно ключовите думи — бе написала „кемпер каравани“ вместо „кемпер-каравани“, затова търсачката бе показала резултати и за двата типа превозни средства. Поправи грешката си и почти веднага откри телефонния номер на Асоциацията за кемпер-каравани на „Фолксваген“. След малко вече имаше списък на компаниите в района на Лондон, предлагащи въпросните автомобили под наем.
След още два часа списъкът вече бе съвсем кратък. През последните двайсет и четири часа няколко души бяха наели кемпери, но само един изпъкваше. Бе платил със златна карта „Американ Експрес“ и се казваше Джейк Тимбърленд. Сърцето ѝ подскочи — точно както правеше винаги, когато разпознаеше своя човек. Интуицията ѝ не грешеше.
Преди обаче да се обади на главния инспектор, трябваше да проведе един друг разговор — разговор, от който се боеше до смърт. Пак щеше да се наложи някой друг да гледа Сами.