Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (92)

91

В шест вечерта Меган изключи компютъра си и тръгна да прибере Сами от дома на Адам. Той искаше да вечерят тримата заедно. Да си поиграят отново на щастливо семейство. Независимо че интуицията ѝ подсказваше да не го прави, тя се поддаде. Съвсем близо до дома му имаше приятно заведение на име „Харвест Ин“. Отидоха пеша и седнаха на една от дървените маси отвън. След малко Адам донесе халба светла бира, чаша бяло вино и друга с ябълков сок. Докато Меган поръчваше вечерята, той заведе Сами при люлките. Меган седеше и гледаше как слънцето полека изчезва над детската площадка. Макар и за кратко, всичко изглеждаше постарому. Сами остави люлките и отиде на пясъчника. Адам я остави да се рови в пясъка и да си играе и се върна при Меган.

— Толкова бързо расте! — Той седна до нея на масата и вдигна бирата си. — Наздраве! Ти си чудесен родител.

— Наздраве! — Наклони чашата си към неговата. — Ти също. За съпруг не ставаше, но поне те бива като баща.

— Знам. Сега го осъзнавам. — Погледна към Сами, която бе застанала на четири крака като кученце и изтребваше с ръце пясъка назад. — Тя е част от теб и от мен. Бих направил всичко за нея и…

За миг сякаш изгуби кураж, но после добави:

— … и всичко, за да те спечеля отново.

— Адам…

— Не, моля те, нека довърша. Направих грешка. Съжалявам. Наистина съжалявам! Не можем ли да забравим станалото и да започнем начисто?

Меган сведе поглед към масата:

— Неща като изневярата не се забравят просто така. Това не е разляно мляко, да го забършеш и да забравиш.

Храната пристигна и им спести неудобството от разговора. Когато приключиха с яденето, Сами бе заспала в скута на баща си. Върнаха се в къщата му и Меган я сложи да спи в свободната стая.

Адам отвори бутилка бренди — същото, което бяха купили във Франция по време на последната си почивка, преди да се роди Сами. В крайна сметка седнаха да си поговорят. За работата. За Сами. За причините, поради които бе започнал извънбрачна връзка. Говориха много, докато изкараха цялата отрова и вече нямаше какво да изчистват, нито за какво да приказват.

Меган се чувстваше изцедена. Целуна красивото спящо личице на Сами и направи онова, което бе сигурна, че не бива. Легна с лъжливия си бивш съпруг. Онова, което последва, не бе див секс, не беше мост на страстта, който водеше отвъд стореното от него. Бе по-скоро примирие, което скрепиха, лежейки един до друг. Откриха утеха в онова, което имаха някога и което отново можеха да имат.