Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (85)

84

Понеделник, 21 юни, лятно слънцестоене

Стоунхендж

Застанали високо над камъните — на хълмовете, заобикалящи кръга — Наблюдателите следяха как гуляйджиите пъплят като мравки около гигантските сарсени, хващаха се за ръце и образуваха собствен, жив кръг около мегалита. Хората от Гилдията наблюдаваха пристигането им през цялата нощ.

Хиляди непознати — най-различни националности, цветове, възраст и вярвания. Имаше езичници, последователи на Уика, друиди, протестанти, католици, евреи. Някои от тях бяха тук, за да покажат почитта си, други искаха само да видят представлението. Винаги идваха.

В мрака отвъд оградения периметър, из вълнистите поля на Уилтшир бяха разпръснати множество нелегални лагери с пукащи и съскащи огньове, които трябваше да осветяват пътя на Слънцето по време на слънцестоенето — точно както са правили в древността. Откакто през нощта бе вдигната забраната за достъп до камъните, цялата околност бе потънала в езически цветове.

Мистиката, древните обичаи и ритуали, свързани със слънцестоенето, се сблъскваха с механизираната съвременна организация: хигиена, контрол на посетителите и пътищата и направление на човекопотока. На духовното се противопоставяше и преклонението пред един от най-древните богове: парите. Навсякъде се предлагаха разнообразни сувенири, без да забравяме за наркотиците и алкохола. Имаше дори трупи танцьори на самба, които продаваха дискове със записи на изпълненията си.

Хората се стичаха от всички краища на света, за да посрещнат заедно този ден. Когато наближаваха каменния кръг, много от тях научаваха, че засиленото полицейско присъствие не е само заради тях. Носеше се слух за изчезнала американка и убития ѝ приятел. Не един и двама коленичеха и отправяха молитви в знак на уважение и надежда за избавление.

Биенето на барабаните, което не бе спряло през цялата нощ, сега стана по-силно, по-плътно, по-напрегнато. Въздухът трептеше от възбуда. Друиди, пременени с бели роби, репетираха молитвите си. Разгърдени езичници танцуваха с пенсионерки с шарени анораци и с хипита с цветя и мъниста в косите.

Започнаха да се обаждат примитивни рогове. Звукът на старите, останали от деди и прадеди инструменти се смесваше с този на вувузелите, пренесени от имигранти. Човешкото море се люлееше, по повърхността му се образуваха вълнички. Хората пляскаха с ръце, чуваха се окуражителни подвиквания и най-различни напеви. Небето започна да розовее и погледите се вдигнаха към него като по команда: някои замъглени от опиати, други чисти, ясни и жадни. Всички чакаха магията. Напрягаха се да доловят първия проблясък на светлината, първия слънчев лъч, който щеше да прекоси най-прочутия каменен кръг на света.

И ето че слънцето изгря и навлезе в сарсеновия пръстен. Посрещна го мощният приветствен вик на хиляди гърла.

С изключение на Наблюдателите, в близост до кръга нямаше други Последователи. Те знаеха истината и нямаше какво да правят там. Бяха се събрали на няколко километра от туристическата атракция, в Светилището. В същия миг, когато невежите се деряха насред Стоунхендж, облечени в роби мъже мълчаливо коленичиха на студения каменен под на Голямата зала — истинското обиталище на боговете.