Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (64)

63

Неделя, 20 юни

Кейтлин бе чувала за жени, държани в плен в продължение на години. Заключени в мазета, понякога в дървени клетки. Знаеше за преживения от тях ужас, защото Ерик ѝ бе разказвал за тях. Твърдеше, че така ще я научи да внимава, да не поема излишни рискове. Потръпна при мисълта, че не бе научила урока си. Може би и други бяха имали същата съдба: затворени в мрачни каменни гробници, където колкото и да крещиш, няма да те чуят.

В главата ѝ ехтяха предупрежденията на Ерик, ужасяващите истории, които според него щяха да я предпазят. Тийнейджърката Даниел Креймър от Кънектикът, затворена в продължение на една година в тайна стаичка под стълбището. Нина фон Галвиц, държана в плен сто четирийсет и девет дни, докато родителите ѝ платили откуп от над един милион германски марки, за да им я върнат. Фусако Сано от Япония, държана в плен цели десет години — цяло едно десетилетие.

Помнеше всичките, помнеше лицата им. И това бяха късметлийките. Ерик ѝ бе показал дълъг списък с германки, холандки, американки, англичанки, италианки — жени, които не бяха имали такъв късмет. Които бяха отвлечени, затворени някъде и след това убити, макар близките им да бяха платили искания откуп.

Чуваше думите на Ерик с кристална яснота, те я преследваха и измъчваха: „Те отвличат за секс, за пари, за да ги измъчват или да си отмъстят на родителите им. Това са опасни хора, Кейтлин. Някои от тях са толкова луди, че биха те отвлекли само за да станат известни. Каквото и да правиш, не нарушавай принципите на сигурността. Не рискувай безопасността си.“

А тя бе направила именно това. Беше сгафила жестоко и сега не можеше да поправи стореното. Прииска ѝ се да заплаче; да хлипа, докато не ѝ останат повече сълзи. Но не го направи. Нямаше да плаче. Напомни си, че не бе плакала нито веднъж през всичките трийсет и девет мъчителни дни на „Сървайвър“. Нямаше тепърва да става ревла.

Опита се да мисли за нещо различно. Припомни си преживяното в риалитишоуто. Партито в началото, първите задачи. Мъжете, които я сваляха. Трийсет и девет дни, двайсет състезатели. Петнайсет епизода, които направиха името ѝ известно във всяко домакинство. По време на едно от директните излъчвания плува гола, с което направо побърка цензурата. Малко оставаше да спрат цялото предаване. Обаче се превърна в истински хит и вдигна рейтинга на шоуто до небесата.

Би го направила отново, по всяко време. „Шок“ и „блясък“ ѝ бяха като нарицателни имена. Почти се усмихна при тази мисъл. Дори в тази мръсна каменна дупка още усещаше сладостта на предишния си живот — парите, славата, брожението, предизвикано от свободолюбивата ѝ природа.

Колко ли дълго обаче щеше да продължи това? Колко време щеше да издържи, преди психопатите, които я бяха затворили тук, да я побъркат напълно?