Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Stonehenge Legacy, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Яна Маркова, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Сам Крайстър
Заглавие: Завещанието Стоунхендж
Преводач: Яна Маркова
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: СофтПрес ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман (не е указано)
Печатница: ФолиАрт ООД
Излязла от печат: 08.08.2011 г.
Главен редактор: Димитър Риков
Редактор: Росица Златанова
Коректор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-685-622-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10155
История
- — Добавяне
79
Когато Меган и Джими си тръгнаха от опожарената плевня, по пътищата вече бе пълно с коли. Всички те бавно пълзяха в посока към Стоунхендж. Меган запроклина натоварения трафик преди слънцестоенето. Стигнаха в управлението цял час по-късно, отколкото се бе надявала. Веднага се обади на бившия си мъж да провери как е Сами.
— Как върви? — Адам бе необичайно разговорлив.
— Добре. — Тя се заигра с кабела на телефона. — Или поне така смятах допреди няколко часа. Отстраниха ме от разследването.
— Защо?
— Заради Нейно Величество Джуд Томпкинс!
— Наистина ли? — в гласа му прозвуча съчувствие. — Защо, какво става? Да няма промяна в приоритетите? Този случай вече не е ли сред спешните и свръхважните?
— Точно обратното. Докараха големите клечки от столицата. Няма място за местни селски момичета. И то точно когато започна да става интересно!
— Някаква следа ли имаш?
— Не за момичето. Смъртта на приятеля ѝ обаче вече официално е обявена за убийство. От патологията току-що го потвърдиха.
Адам се опита да помогне:
— Виж какво, Мег, ако искаш да се грижа за Сами и тази вечер, нямам нищо против. Ако смяташ, че с повече работа и отделено време може и да те върнат в случая, аз ще я поема.
— Сигурен ли си?
— Напълно. Ще се радвам да е при мен през седмицата.
Адам взимаше Сами на всеки две седмици, но само за почивните дни. Такова бе споразумението, рутината, с която бяха свикнали. Зачуди се дали не ѝ се подмазва заради някакъв скрит мотив.
— Къде е уловката? Защото, ако смяташ, че ще променя уговорките за посещенията или попечителството, бъркаш. Нямам такива намерения.
— Не ставай цинична! — избухна той. — Само исках да помогна.
Тя усети, че вратата ще хлопне под носа ѝ, ако не побърза да сграбчи възможността:
— В такъв случай добре, благодаря. Наистина ще ми помогнеш, ако я вземеш за тази вечер.
— Чудесно. Ще я заведа в Кей Еф Си.
— Да не си посмял!
Когато затвориха, и двамата се смееха.
Джими постави чаша черен чай пред нея.
— Нямам представа как го пиете това нещо без мляко.
— Както и с всичко останало — свиква се.
Меган се облегна на стола си и провери пощата си за нещо ново по случая. Когато видя, че има съобщение, почти подскочи от радост:
— Да, да, ДА! Благодаря ти, господи!
— Какво става? — Джими се наведе над рамото ѝ да разчете написаното на екрана.
— Идентифицирали са пръстовите отпечатъци, намерени в кемпер-караваната. — Посочи монитора. — Снети са от дръжката на страничната врата и вътрешната част на едното стъкло. Принадлежат на някой си Шон Елиът Граб. Има го в базата данни, защото е излежавал присъди за кражба и нападение.
— Доста ще има да обяснява — закани се Джими.