Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (9)

9

Всички езици, произхождащи от латинския, образуват думата „състрадание“ с помощта на представката „съ-“ (com-) и на думата passion, която е означавала първоначално „страдание“. На други езици, например на чешки, на полски, на немски, на шведски, тази дума се превежда със съществително, съставено от представка със същото значение като „съ-“, следвана от думата „чувство“ (на чешки — sou-cit; на полски — współ-czucie; на немски — Mit-gefühl; на шведски — med-känsla).

В езиците, произхождащи от латински, думата compassion означава, че не можем да наблюдаваме хладнокръвно чуждото страдание; тоест съпреживяваме страданието на другия. В една друга дума с приблизително същия смисъл — на френски pitié (на английски pity, на италиански pietà и т.н.) — се долавя дори нещо като снизхождение към страдащия. Френското „avoir de la pitié pour une femme“ — „жал ми е за някоя жена“, означава, че сме в по-облагодетелствано положение от жената, че се принизяваме, за да се изравним с нея.

Това е причината, поради която в произлизащите от латински езици думата „compassion“ поражда недоверие; на човек му се струва, че тя означава низше, второкачествено чувство, което има малко допирни точки с любовта. Да обичаш някого от състрадание, означава да не го обичаш истински.

В езиците, в които тази дума не е производна от „страдание“ (passion), а от „чувство“, тя се употребява в приблизително същия смисъл и все пак не би могло да се каже, че означава второкачествено, низше чувство. Скритата мощ на нейната етимология я озарява с друга светлина и й придава по-широк смисъл: да съчувстваш, означава да умееш да съпреживееш с другия неговото нещастие, но и да споделиш всяко друго чувство: радост, тревога, щастие, болка. Така че съчувствието (в смисъл на współczucie, Mitgefühl, mad-känsla) означава максимална способност за емоционална фантазия, дарба за емоционална телепатия. В йерархията на чувствата съчувствието заема най-високото място.

Когато бе сънувала как си забива игли под ноктите, Тереза се бе издала, че е ровила тайно в чекмеджетата на Томаш. Ако го беше сторила някоя друга жена, той нямаше да й проговори, докато е жив. Тереза знаеше това, ето защо му каза: „Изгони ме!“ Но той не само не я изгони, а улови ръката й и зацелува върховете на пръстите и, защото в този миг сам изпитваше болката под нейните нокти, сякаш нервните окончания в пръстите й я отвеждаха право в неговата мозъчна кора.

Човек, лишен от дяволския дар, наречен съчувствие, не би могъл да не осъди с хладен разум постъпката на Тереза, защото личният живот на другия е свещен и чекмеджетата с личната му кореспонденция не бива да се отварят. Но понеже съчувствието се бе превърнало в участ (или проклятие) за Томаш, на него му се струваше, че не тя, а той самият е коленичил пред отвореното чекмедже на бюрото и не може да откъсне очи от редовете, написани от ръката на Сабина. Разбираше Тереза и не само че не можеше да и се сърди, но дори я обичаше повече.