Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (24)

7

Майката се секне гръмогласно, разказва на всеослушание за сексуалния си живот, размахва изкуствената си челюст. Умее със завидна сръчност да я откача с език, тъй че при по-широка усмивка горната челюст пада върху долните зъби и лицето и изведнъж добива ужасяващо изражение.

Поведението й не е нищо друго, освен рязък жест, с който тя отхвърля красотата и младостта си. По времето, когато деветимата обожатели бяха коленичили в кръг около нея, тя криеше с болезнена чувствителност голотата си. Сякаш чрез мярата на своя свян искаше да изрази стойността, която имаше за нея тялото й. И ако днес отхвърля всякакъв срам, прави го радикално, сякаш чрез безсрамието си иска тържествено да тегли черта на своя живот и да изкрещи, че младостта и красотата, които е ценила прекалено високо, в действителност нямат никаква стойност.

Струва ми се, че Тереза е продължение на онзи жест, с който майка й е отхвърлила далеч зад себе си своето отминало битие на красавица.

(И ако движенията на самата Тереза са нервни, ако жестовете й не са достатъчно плавни, няма какво да се чудим: онзи широк жест на майката, див и самоубийствен, се бе вселил у Тереза, бе станал Тереза!)