Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nesnesitelná lehkost bytí, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Ринги Рае (2012)

Издание:

Милан Кундера. Непосилната лекота на битието

Издателска къща „Колибри“ — София

Преводач: Анжелина Пенчева

Художник на корицата: Стефан Касъров

Превод: Анжелина Пенчева

Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн

Коректор: Людмила Стефанова

Чешка. Първо издание

Формат 84Х108/32. Печ.коли 20

Цена 8,00 лв.

Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“

Печатница „Абагар“ — В. Търново

ISBN 954–529–151–6

История

  1. — Добавяне

28

Пътуваха обратно към Прага.

Тереза мислеше за снимката, на която голото й тяло е в прегръдките на инженера. Успокояваше се: дори такава снимка да съществува, Томаш никога няма да я види. Тя е ценна за тях само доколкото могат с нейна помощ да изнудват Тереза. В момента, в който я изпратят на Томаш, тя ще загуби стойността си.

Да, но ако полицията междувременно реши, че Тереза с нищо не може да им бъде полезна? Тогава снимката ще стане за тях само повод за шеги и никой не може да попречи на някого ей така, за да се позабавлява, да я сложи в плик и да я изпрати на адреса на Томаш.

Какво би станало, ако Томаш получи такава снимка? Дали би я изпъдил? Може би не. Сигурно не. Но крехкото здание на любовта им би рухнало до основи. Защото то се крепи на верността й като единствена опора, а любовта е като империята: щом идеята, върху която е била основана една империя, изживее времето си, загива и самата империя.

Пак видя предишната картина: заека, припкащ в браздата, лесничея със зелената шапка и черковната камбанария, стърчаща над гората.

Тереза искаше да каже на Томаш, че трябва да се махнат от Прага. Да се махнат от децата, които заравят в земята живи врани, да се махнат от ченгетата, от въоръжените с чадъри момичета. Искаше да му каже, че трябва да идат на село. Че това е единственото им спасение.

Извърна глава към него. Но той мълчеше, загледан в шосето пред себе си. Тереза не знаеше как да прехвърли стената от мълчание, израснала между тях. Чувстваше се така, както когато слизаше от Петршин. Стомахът й се беше свил и й се повръщаше. Боеше се от Томаш. Беше прекалено силен за нея, тя пък беше прекалено слаба. Той й даваше заповеди, които тя не проумяваше. Стараеше се да ги изпълнява, но не й се удаваше.

Искаше й се да се върне на Петршин и да помоли мъжа с пушката да й разреши да превърже очите си с лента и да облегне гръб о ствола на кестена. Искаше й се да умре.