Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (84)

28

Пътуваха обратно към Прага.

Тереза мислеше за снимката, на която голото й тяло е в прегръдките на инженера. Успокояваше се: дори такава снимка да съществува, Томаш никога няма да я види. Тя е ценна за тях само доколкото могат с нейна помощ да изнудват Тереза. В момента, в който я изпратят на Томаш, тя ще загуби стойността си.

Да, но ако полицията междувременно реши, че Тереза с нищо не може да им бъде полезна? Тогава снимката ще стане за тях само повод за шеги и никой не може да попречи на някого ей така, за да се позабавлява, да я сложи в плик и да я изпрати на адреса на Томаш.

Какво би станало, ако Томаш получи такава снимка? Дали би я изпъдил? Може би не. Сигурно не. Но крехкото здание на любовта им би рухнало до основи. Защото то се крепи на верността й като единствена опора, а любовта е като империята: щом идеята, върху която е била основана една империя, изживее времето си, загива и самата империя.

Пак видя предишната картина: заека, припкащ в браздата, лесничея със зелената шапка и черковната камбанария, стърчаща над гората.

Тереза искаше да каже на Томаш, че трябва да се махнат от Прага. Да се махнат от децата, които заравят в земята живи врани, да се махнат от ченгетата, от въоръжените с чадъри момичета. Искаше да му каже, че трябва да идат на село. Че това е единственото им спасение.

Извърна глава към него. Но той мълчеше, загледан в шосето пред себе си. Тереза не знаеше как да прехвърли стената от мълчание, израснала между тях. Чувстваше се така, както когато слизаше от Петршин. Стомахът й се беше свил и й се повръщаше. Боеше се от Томаш. Беше прекалено силен за нея, тя пък беше прекалено слаба. Той й даваше заповеди, които тя не проумяваше. Стараеше се да ги изпълнява, но не й се удаваше.

Искаше й се да се върне на Петршин и да помоли мъжа с пушката да й разреши да превърже очите си с лента и да облегне гръб о ствола на кестена. Искаше й се да умре.