Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (35)

18

Наистина до деня, в който напусна дома си, Тереза бе воювала с майка си, но нека не забравяме, че в същото време тя бе нещастно влюбена в нея. Би изпълнила всяка нейна молба, стига да беше изречена с ласкав глас. И само защото нито веднъж не чу такъв глас, Тереза намери сили да си отиде.

Когато майката разбра, че нейната агресивност вече не въздейства на дъщеря й, тя започна да й пише до Прага жални писма. Оплакваше се от мъжа си, от шефа, от здравето, от децата и твърдеше, че само Тереза й е останала на този свят. Тереза си внуши, че най-сетне чува гласа на майчината любов, за който бе копняла цели двайсет години, и й се прииска да се върне в малкия град. Това желание се подсилваше и от чувството, че е слаба. Изневерите на Томаш внезапно й бяха разкрили колко е безсилна, а съзнанието за собственото безсилие й причини световъртеж, непреодолима страст към падане.

Един ден майка й телефонира. Имала рак. Оставали й само няколко месеца живот. Тази новина превърна отчаянието на Тереза от изневерите на Томаш в бунт. Тя не можеше да си прости, че е изоставила майка си заради един човек, който не я обича. Беше готова да забрави всички мъки, които майка й бе причинила. Сега вече бе в състояние да я разбере. Та нали и двете бяха в едно и също окаяно положение: майката обичаше пастрока й така, както тя самата обичаше Томаш, а пастрокът я тормозеше с изневерите си също както Томаш — нея. И ако майка й се бе отнасяла зле с нея, това е било само защото бе страдала прекалено много.

Тереза каза на Томаш за болестта на майка си и му заяви, че ще си вземе една седмица отпуск, за да иде да я види. Тонът й не търпеше възражения.

Сякаш усетил, че към майката я привлича не друго, а световъртежът, Томаш не искаше да я пусне. Той позвъни по телефона в болницата на малкия град. Регистрацията на онкологичните заболявания в Чехия се извършва извънредно прецизно и Томаш лесно установи, че при майката на Тереза никога не бе имало съмнения за раково заболяване, нещо повече — през последната година тя се бе радвала на чудесно здраве.

Тереза послуша Томаш и не замина. Но още същия ден падна на улицата и си ожули коляното. Походката й стана неуверена и почти всеки ден й се случваше да падне някъде, да се удари в нещо или, в най-добрия случай, да изпусне някоя вещ на пода.

Беше я завладяла непреодолима страст към падане. Живееше в състояние на постоянен световъртеж.

Онзи, който пада, казва: „Вдигни ме!“ Томаш търпеливо я вдигаше всеки път.