Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nesnesitelná lehkost bytí, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Ринги Рае (2012)

Издание:

Милан Кундера. Непосилната лекота на битието

Издателска къща „Колибри“ — София

Преводач: Анжелина Пенчева

Художник на корицата: Стефан Касъров

Превод: Анжелина Пенчева

Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн

Коректор: Людмила Стефанова

Чешка. Първо издание

Формат 84Х108/32. Печ.коли 20

Цена 8,00 лв.

Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“

Печатница „Абагар“ — В. Търново

ISBN 954–529–151–6

История

  1. — Добавяне

18

Наистина до деня, в който напусна дома си, Тереза бе воювала с майка си, но нека не забравяме, че в същото време тя бе нещастно влюбена в нея. Би изпълнила всяка нейна молба, стига да беше изречена с ласкав глас. И само защото нито веднъж не чу такъв глас, Тереза намери сили да си отиде.

Когато майката разбра, че нейната агресивност вече не въздейства на дъщеря й, тя започна да й пише до Прага жални писма. Оплакваше се от мъжа си, от шефа, от здравето, от децата и твърдеше, че само Тереза й е останала на този свят. Тереза си внуши, че най-сетне чува гласа на майчината любов, за който бе копняла цели двайсет години, и й се прииска да се върне в малкия град. Това желание се подсилваше и от чувството, че е слаба. Изневерите на Томаш внезапно й бяха разкрили колко е безсилна, а съзнанието за собственото безсилие й причини световъртеж, непреодолима страст към падане.

Един ден майка й телефонира. Имала рак. Оставали й само няколко месеца живот. Тази новина превърна отчаянието на Тереза от изневерите на Томаш в бунт. Тя не можеше да си прости, че е изоставила майка си заради един човек, който не я обича. Беше готова да забрави всички мъки, които майка й бе причинила. Сега вече бе в състояние да я разбере. Та нали и двете бяха в едно и също окаяно положение: майката обичаше пастрока й така, както тя самата обичаше Томаш, а пастрокът я тормозеше с изневерите си също както Томаш — нея. И ако майка й се бе отнасяла зле с нея, това е било само защото бе страдала прекалено много.

Тереза каза на Томаш за болестта на майка си и му заяви, че ще си вземе една седмица отпуск, за да иде да я види. Тонът й не търпеше възражения.

Сякаш усетил, че към майката я привлича не друго, а световъртежът, Томаш не искаше да я пусне. Той позвъни по телефона в болницата на малкия град. Регистрацията на онкологичните заболявания в Чехия се извършва извънредно прецизно и Томаш лесно установи, че при майката на Тереза никога не бе имало съмнения за раково заболяване, нещо повече — през последната година тя се бе радвала на чудесно здраве.

Тереза послуша Томаш и не замина. Но още същия ден падна на улицата и си ожули коляното. Походката й стана неуверена и почти всеки ден й се случваше да падне някъде, да се удари в нещо или, в най-добрия случай, да изпусне някоя вещ на пода.

Беше я завладяла непреодолима страст към падане. Живееше в състояние на постоянен световъртеж.

Онзи, който пада, казва: „Вдигни ме!“ Томаш търпеливо я вдигаше всеки път.