Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nesnesitelná lehkost bytí, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Ринги Рае (2012)

Издание:

Милан Кундера. Непосилната лекота на битието

Издателска къща „Колибри“ — София

Преводач: Анжелина Пенчева

Художник на корицата: Стефан Касъров

Превод: Анжелина Пенчева

Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн

Коректор: Людмила Стефанова

Чешка. Първо издание

Формат 84Х108/32. Печ.коли 20

Цена 8,00 лв.

Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“

Печатница „Абагар“ — В. Търново

ISBN 954–529–151–6

История

  1. — Добавяне

14

Разбира се, Франц не е човек на кича. Представата за Великия Поход играе в неговия живот приблизително същата роля, каквато играе сантименталната песен за двата светещи прозореца в живота на Сабина. За коя ли политическа партия гласува той? Боя се, че изобщо не гласува и в деня на изборите предпочита да иде на излет в планината. Естествено, това не означава, че Великият Поход е престанал да го вълнува. Прекрасно е да мечтае, че е частица от маршируващите колони, които прекосяват вековете, и Франц никога няма да забрави тази прекрасна мечта.

Един ден му телефонираха приятели от Париж. Организирали поход до Камбоджа и го канеха да вземе участие в него.

По онова време Камбоджа беше преживяла гражданската война, американските бомбардировки, изстъпленията на местните комунисти, изтребили една пета от народа си, и накрая окупацията от страна на съседен Виетнам, който пък по това време не беше нищо друго, освен оръдие на Русия. В Камбоджа цареше глад и хората измираха, лишени от медицинска помощ. Световната здравна организация вече много пъти беше настоявала да се разреши на нейни представители да влязат в страната, но виетнамците не разрешаваха. Затова видни западни интелектуалци решиха да тръгнат пеша към камбоджанските граници и чрез този голям спектакъл, разигран пред очите на целия свят, да издействат достъп на лекарите в окупираната страна.

Приятелят, който се обади на Франц, беше един от онези, с които той някога беше манифестирал по парижките улици. В първия момент поканата го запали, но после погледът му попадна върху студентката с големите очила. Тя седеше в креслото срещу него и очите й изглеждаха още по-големи зад кръглите лещи. На Франц му се стори, че тези очи го молят да не заминава никъде. И той се извини на приятеля си, че не може да се включи в акцията.

Но още щом остави слушалката, съжали за решението си. Вярно, беше угодил на земната си любовница, но беше пренебрегнал небесната си любов. Нима Камбоджа не беше вариант на родината на Сабина? Страна, окупирана от комунистическите войски на своята съседка? Страна, върху която се бе стоварил юмрукът на Русия! На Франц изведнъж започна да му се струва, че полузабравеният приятел му е позвънил по таен знак от Сабина.

Небесните създания знаят и виждат всичко. Ако Франц вземеше участие в този поход, Сабина щеше да го гледа и да му се радва. Щеше да разбере, че и е останал верен.

— Ще се разсърдиш ли, ако все пак замина? — попита Франц очилатото си момиче, което смяташе всеки ден без него за изгубен, но не можеше да му откаже нищо.

След няколко дни той се озова в голям самолет на едно от парижките летища. В самолета имаше двайсет лекари, с тях петдесетина интелектуалци (професори, писатели, депутати, певци, артисти, кметове), а всички те се придружаваха от четиристотин журналисти и фотографи.