Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (25)

8

Майката търси за себе си справедливост и иска виновникът да бъде наказан. Затова държи дъщеря и да остане заедно с нея в света на безсрамието, където младостта и красотата нямат смисъл, където целият свят не е нищо друго, освен огромен концлагер, населен с тела, които си приличат и чиито души са невидими.

Сега можем по-добре да разберем смисъла на тайния порок на Тереза — честите й и продължителни застоявания пред огледалото. Това беше борба с майка й. Стремеж да не бъде тяло като другите тела, а вместо това да види на повърхността на лицето си войнството на душата, втурнало се навън от трюма. Не беше лесно, защото душата, тъжна, боязлива и наплашена, се беше спотаила на дъното на Терезината плът и се боеше да се покаже.

Тъкмо така беше и в онзи ден, когато тя срещна за първи път Томаш. Промушваше се между пияниците в ресторанта, тялото й се беше огънало под тежестта на подноса с халби, а душата й беше някъде в стомаха или в панкреаса. И точно в този миг Томаш я заговори. Това заговорване беше важно, защото идваше от някого, който не познаваше майка й, нито пък пияниците, всекидневно обсипващи я с изтъркани похотливи закачки. Статутът на непознат издигаше Томаш над останалите.

И още нещо го издигаше над останалите: на масата пред него лежеше разтворена книга. В тази кръчма никой никога не бе отварял на масата си книга. Книгата бе за Тереза опознавателен знак за принадлежност към тайно братство. Защото тя имаше едно-единствено оръжие срещу грубия свят, който я обкръжаваше: книгите, които заемаше от градската библиотека, главно романи; Тереза беше изчела купища, от Филдинг до Томас Ман. Те и предлагаха въображаемо бягство от живота, който не я удовлетворяваше, но имаха значение за нея и като вещи: тя обичаше да се разхожда по улиците с някой роман под мишница. Книгите имаха за нея същото значение, каквото е имал за дендито от миналия век елегантният бастун. Отличаваха я от другите.

(Сравнението между книгата и елегантното бастунче на дендито не е съвсем точно. Бастунчето не просто отличава дендито; то го прави модерен и моден. Книгата отличаваше Тереза, но я правеше старомодна. Вярно, тя беше прекалено млада, за да осъзнава собствената си старомодност. Младежите, които минаваха покрай нея с гърмящи транзистори, й се струваха глупави. Фактът, че са модерни, й убягваше.)

Човекът, който я заговори, беше следователно едновременно чужденец и член на тайно братство. Заговори я с ласкав глас и Тереза почувства как душата и се устремява към повърхността през всичките и артерии, вени и пори, за да му се покаже.