Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (65)

9

На едно от свободните столчета пред бара седна момче на около шестнайсет години. То подхвърли няколко закачки и те се врязаха в разговора като сгрешена линия в чертеж, която не може да бъде нито продължена, нито изтрита.

— Имате хубави крака — каза й.

— През дървото на бара ли ги видяхте? — сряза го тя.

— Виждал съм ви на улицата — поясни той, но тя вече се беше обърнала на друга страна и се занимаваше с друг клиент. Момчето поиска да му налее коняк. Тя отказа.

— Навършил съм осемнайсет — запротестира той.

— Тогава ми покажете паспорта си — настоя Тереза.

— Няма да ви го покажа.

— Ами в такъв случай пийте лимонада.

Хлапакът стана, без да каже дума, и излезе. Някъде след половин час се върна и пак се настани на бара. Движенията му бяха станали плавни и вонеше на алкохол на три метра наоколо.

— Лимонада — поръча той.

— Вие сте пиян! — каза Тереза.

Хлапакът посочи надписа на стената зад нея: Забранено е да се сервира алкохол на лица под осемнайсет години.

— Забранено е да ми сервирате алкохол каза той, като замахна с широк жест към Тереза, — но никъде не пише, че не мога да седя тук пиян.

— Къде се подредихте така? — попита го Тереза.

— В отсрещната кръчма — изхили се той и пак поиска лимонада.

— И защо не си останахте там?

— Защото искам да ви гледам — отвърна хлапакът. — Влюбен съм във вас!

При тези думи на лицето му се изписа странна гримаса. Тереза не проумяваше: дали и се присмива? Или флиртува? Или се шегува? Или е толкова пиян, че не знае какво говори?

Тя сложи чаша лимонада пред него и се зае с другите посетители. Изречението „Влюбен съм във вас!“ сякаш изтощи хлапака. Той не каза нито дума повече, остави тихо парите на бара и изчезна, без Тереза дори да забележи.

Но веднага след това някакъв дребен плешив мъж, който беше изпил вече три водки, се обади:

— Госпожо, нали знаете, че на малолетни не се сервира алкохол?

— Да не би да съм му сервирала? Той пи лимонада.

— Много добре видях какво му сипахте в лимонадата!

— Какви ги измисляте? — разкрещя се Тереза.

— Още една водка — поръча плешивият мъж и додаде: — От доста време ви наблюдавам.

— В такъв случай бъдете благодарен, че имате възможност да гледате една хубава жена, и си затваряйте устата — обади се някакъв висок мъж, който малко преди това беше застанал до бара и беше видял цялата сцена.

— Вие не се бъркайте! Не е ваша работа! — разгневи се плешивият.

— А можете ли да ми обясните защо смятате, че е ваша работа? — апострофира го високият мъж.

Тереза сипа на плешивия водката, която беше поръчал. Той я изпи на екс, плати и си тръгна.

— Благодаря ви — обърна се Тереза към високия мъж.

— Моля ви се, за такава дреболия рече той и също си тръгна.