Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (22)

5

След като констатира, че е изгубила всичко, тя започна да търси виновника. Виновни бяха всички: първият й съпруг, мъжествен и нелюбим, защото не я беше послушал, когато бе шепнала в ухото му да внимава; вторият й съпруг, немъжествен и любим, който я бе замъкнал от Прага в малкия град и сменяше жените като носни кърпи, тъй че тя постоянно се измъчваше от ревност. Беше се оказала безпомощна и пред двамата си съпрузи. Единственото живо същество, което й принадлежеше и не можеше да й избяга, заложникът, който можеше да плати за всички останали, беше Тереза.

Пък и в края на краищата може би наистина именно тя бе виновна за майчината си съдба. Тя, тоест абсурдната среща на сперматозоида на най-мъжествения с яйцеклетката на най-красивата. В тази съдбовна секунда, наречена Тереза, бе стартирал маратонът на майчиния й съсипан живот.

Майката постоянно обясняваше на Тереза, че да бъдеш майка, означава да жертваш всичко. Думите и звучаха убедително, тъй като бяха подплатени с преживяното от една жена, изгубила всичко заради детето си. Тереза слушаше и вярваше, че най-голямата ценност в живота е майчинството и че майчинството е велика саможертва. Ако майчинството е олицетворение на Саможертвата, то ориста на дъщерята е Вината, която никога не може да бъде изкупена.