Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (73)

17

Той разкопча горното копченце на блузата й и направи знак сама да разкопчае останалите. Но тя не го послуша. Вярно, бе прогонила тялото си по широкия свят, но не искаше да поема никаква отговорност за него. Не се съпротивляваше на мъжа, но не го и улесняваше. По този начин душата и даваше да се разбере, че не е съгласна с това, което се върши, но е решена да спазва неутралитет.

Мъжът разсъбличаше Тереза, а през това време тя оставаше почти неподвижна. Когато той я целуна, устните й не отвърнаха на целувката му. Но много скоро усети, че скутът й е влажен, и се изплаши.

Чувстваше се възбудена и възбудата й растеше от факта, че тя не искаше да се възбужда. Душата й вече тайно се бе съгласила със ставащото, но съзнаваше, че за да не спадне тази силна възбуда, съгласието не бива да бъде изречено. Ако кажеше на глас своето „да“, ако склонеше доброволно да участва в любовния акт, вълнението щеше да я напусне. Защото душата се възбуждаше именно от това, че тялото действа против нейната воля, изменя й, а тя наблюдава тази измяна.

После мъжът смъкна бикините й и тя остана съвсем гола. Душата виждаше голото й тяло в обятията на друг мъж и това й се струваше невероятно, сякаш наблюдаваше отблизо повърхността на планетата Марс. Тялото на Тереза, озарено от неправдоподобността, за първи път изгуби своята баналност в нейните очи; за първи път тя го наблюдаваше очарована; сега изпъкваше цялата му индивидуалност, уникалност, неповторимост. То не беше най-обикновеното сред телата (както бе смятала Тереза до този момент), а най-необикновеното. Душата не можеше да откъсне взора си от бенката, кръглото кафяво петно, разположено непосредствено над окосмения триъгълник; струваше й се, че тази бенка е печат, който тя самата (душата й) бе положила върху своето тяло, и че членът на непознатия сега се движи в кощунствена близост до този свещен печат.

После вдигна очи към лицето на мъжа и осъзна, че никога не е давала съгласието си това тяло, върху което душата й се бе подписала, да се озове в прегръдките на някого, когото тя не познава и не желае да познава. Изпълни я опияняваща омраза. Тя събра слюнка в устата си, за да я изплюе в лицето на непознатия мъж. Той я гледаше също така алчно, както тя него; бе усетил гнева й и движенията на тялото му върху нейното се ускориха. Тереза почувства как някъде отдалеч удоволствието приижда към нея и започна да крещи „Не, не, не!“, да се съпротивлява на напиращата наслада и понеже не искаше да я допусне, сдържаната сласт дълго се разлива из тялото й, не можейки да излезе навън; пълзеше из нея като инжектиран във вената морфин. Тереза се гърчеше в ръцете на мъжа, удряше наоколо с ръце и плюеше в лицето му.