Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (71)

15

Инженерът я канеше в жилището си. Тя му отказа на два пъти. Но сега се съгласи.

Обядва както винаги на крак в кухнята и излезе. Нямаше два часът.

Приближаваше неговия дом и усещаше как краката и без команда на волята, сами, забавят хода си.

Но после й хрумна, че всъщност Томаш е онзи, който я беше изпратил при чуждия мъж. Нали той постоянно я убеждаваше, че любовта и сексът нямат нищо общо — и сега тя просто отива да провери и да докаже правотата на думите му. Чува неговия глас: „Разбирам те. Зная какво искаш. Уредил съм каквото трябва. Като се качиш горе, ще разбереш всичко.“

Да, тя чисто и просто изпълнява заповедите на Томаш.

Смята да остане у инженера съвсем за малко; само колкото да изпие едно кафе, само за да вкуси какво означава да стигне до самата граница на изневярата. Иска да изтика тялото си до тази граница, да го остави да постои малко там като на позорен стълб и когато инженерът понечи да го прегърне, да каже, както бе казала на мъжа с пушката на Петршин: „Но аз не дойдох по свое желание“.

И той ще наведе надолу цевта на пушката и ще каже с ласкав глас: „Щом не е по ваше желание, нищо не може да ви се случи. Нямам право.“

И тя ще се извърне към ствола на дървото и ще се разплаче.