Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (61)

5

На трите нара, разположени терасовидно един над друг, бяха насядали жени — толкова нагъсто, че телата им се допираха. До Тереза се потеше трийсетина годишна жена с чудно хубаво лице. Под раменете и висяха две неправдоподобно големи гърди, които се разлюляваха при най-малкото движение. Жената се изправи и Тереза видя, че задникът и е като две огромни торби и изобщо не се връзва с лицето й.

Може би и тази жена стои често пред огледалото, оглежда тялото си и се мъчи да съзре под обвивката му своята душа, както от дете прави Тереза. Сигурно и тя някога наивно е вярвала, че тялото може да служи за витрина на душата и? Но колко ли чудовищна трябва да беше душата, която съответстваше на това тяло, на тази закачалка с четири провесени торби?

Тереза стана от скамейката и тръгна към душовете. После излезе отвън, на въздух. Все още ръмеше. Тя стоеше на дървената площадка — няколко квадратни метра, оградени от погледите на любопитните граждани с висок дървен парапет. Отдолу течеше Вълтава. Тереза се надвеси и видя над повърхността на водата лицето на жената, която бе занимавала мислите и преди миг.

Жената й се усмихна. Имаше изящен нос, големи кафяви очи и детски поглед. Тя се заизкачва по тесните стъпала и под нежното и лице отново се показаха двете торби, които се кандилкаха и пръскаха наоколо ситни капчици студена вода.