Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (62)

6

Тереза отиде да се облече. Изправи се пред голямото стенно огледало.

Не, в нейното тяло нямаше нищо уродливо. Тя нямаше под раменете си торби, а един твърде малък бюст. Майка й се бе присмивала, че гърдите й не струват, и Тереза бе развила на тази тема комплекс, от който я бе избавил едва Томаш. Но ако вече се бе примирила с големината на гърдите си, не можеше да свикне с широките и прекалено тъмни кръгове около зърната. Ако можеше сама да проектира тялото си, щеше да избере нежни, почти незабележими зърна, които едва-едва да пробиват купола на гръдта и по цвят да се различават съвсем малко от останалата кожа. Големите тъмно керемидени кръгове — мишени сякаш бяха изрисувани от селски художник-наивист, създател на еротично изкуство за бедняци.

Тереза се разглеждаше в огледалото и си представяше, че носът и започва да се увеличава с по един милиметър на ден. След колко ли дни ще престане да прилича на себе си?

Ами ако и другите части на тялото й започнат да се разрастват или смаляват, тъй че Тереза да се измени до неузнаваемост, дали ще си остане тя, дали ще продължи да бъде Тереза?

Да, разбира се. Дори тази нова Тереза външно да няма нищо общо с предишната, душата й отвътре ще е същата и само ще се чуди и мае какво става с отреденото й тяло.

Но в такъв случай как да окачествим отношението между Тереза и тялото й? Може ли изобщо това тяло да претендира за името Тереза? И ако не може, то към какво да отнесем същото това име? Само към нещо безплътно, нематериално?

(Това са все онези въпроси, които занимават Тереза от детските й години. Истински сериозни са само въпросите, които може да формулира и едно дете. Само най-наивните въпроси са действително сериозни. Те нямат отговор. Въпрос, на който не може да се отговори, е бариера, която не може да бъде преодоляна. С други думи: именно въпросите без отговор очертават границите на човешките възможности, границите на човешкото битие.)

Тереза стои като хипнотизирана пред огледалото и гледа тялото си, сякаш е чуждо; чуждо, и все пак отредено точно на нея. Тя изпитва неприязън към него. Това тяло не бе имало в себе си достатъчно сили да стане за Томаш единственото тяло в неговия живот. Това тяло я беше разочаровало и предало. Тя цяла нощ бе принудена да вдъхва миризмата на чужд женски скут от неговите коси!

Изведнъж я изпълва силно желание да изпъди тялото си, както се изпъжда слугиня. Да остане с Томаш само като душа, да прогони тялото си да се скита по широкия свят и да се държи там така, както другите женски тела се държат с мъжките! Щом тялото и не се бе оказало способно да бъде единственото тяло за Томаш, щом бе загубило най-важната битка в живота й, нека си върви!