Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (134)

26

Автобусът спря пред хотела в Бангкок. Никой вече нямаше настроение да организира среща. Хората се разпръснаха на групички из града, някои отидоха да разгледат храмовете, други — на публичен дом. Приятелят от Сорбоната покани Франц да прекарат заедно вечерта, но той искаше да остане сам.

По здрач излезе на улицата. Постоянно мислеше за Сабина и усещаше върху себе си неотклонния й поглед, който винаги го караше да се съмнява в себе си, защото не можеше да разбере какво в действителност си мисли тя. И този път погледът й смути спокойствието му. Дали не му се присмива? Дали не смята култа му към нея за лудост? Дали не иска да му каже, че е крайно време да порасне и да се отдаде изцяло на любовницата, която тя самата му е изпратила?

Пред очите му изплува лицето с големите кръгли очила. Той изведнъж осъзна колко е щастлив със своята студентка. Пътуването до Камбоджа му се стори нелепо и безсмислено. Защо изобщо го беше предприел? Да, сега вече знае. За да проумее най-после, че не демонстрациите, не Сабина, а точно очилатото му момиче е неговият истински живот, единственият истински живот! Беше пътувал дотук, за да разбере, че действителността е нещо повече от мечтата, много повече от мечтата!

В този момент от мрака се отдели човешка фигура и започна да му приказва нещо на непознат език. Франц гледаше човека с някаква смесица от съчувствие и учудване. Непознатият се кланяше, усмихваше се и не спираше да повтаря много настоятелно нещо. Какво ли му казваше? Сякаш го канеше да идат някъде. Да, хвана го за ръка и го поведе. Франц реши, че някой се нуждае от помощта му. Да не би все пак да се окаже, че не е дошъл тук напразно? Че все пак е дошъл моментът наистина да помогне някому в тази страна?

Но ето че до бъбривия мъж се изправиха други двама и единият подкани Франц на английски да им даде парите си.

В този момент очилатото момиче изчезна от представите му и Сабина отново впери поглед в него, недействителната Сабина с великата си съдба, Сабина, пред която той се чувстваше тъй дребен. Очите й го гледаха с гняв и недоволство: „Пак ли се остави да те подведат? Пак ли някой злоупотребява с глупашката ти доброта?“

Франц с рязко движение се изплъзна от мъжа, който беше хванал ръкава му. Знаеше, че Сабина винаги бе харесвала силата му. Улови ръката, с която беше посегнал към него вторият мъж. Стисна я здраво и преметна мъжа през рамото си с отлично изпълнена джудистка хватка.

Сега вече беше доволен от себе си. Сабина продължаваше да го гледа. Оттук нататък тя никога повече няма да го види унижен! Никога повече няма да го види да отстъпва! Той никога повече няма да бъде мекушав и сантиментален!

Изпълни го едва ли не радостна ненавист към тези хора, които смятаха да се подиграят на невинността му. Стоеше леко приведен и не изпускаше от погледа си никого от тях. Но в следващия миг нещо тежко го удари по главата и той се свлече на земята. Смътно усещаше, че го носят нанякъде. После започна да пада надолу. Почувства силен удар и изгуби съзнание.

Дойде на себе си чак в една женевска болница. Над леглото му се беше надвесила Мари-Клод. Франц искаше да й каже да се махне. Искаше незабавно да съобщят на студентката с големите очила. В мислите му присъстваше само тя. Франц искаше да изкрещи, че не желае да вижда никого освен нея. Но с ужас установи, че не може да издаде нито звук. Гледаше Мари-Клод с безгранична омраза и искаше да се обърне към стената. Но не можеше да помръдне. Искаше да извърне поне главата си. Но не можеше да помръдне и нея. Тогава затвори очи, за да не я вижда.