Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (56)

11

Всички приятели на Франц знаеха за Мари-Клод, всички знаеха и за неговата студентка с големите очила. Само за Сабина не знаеше никой. Франц грешеше, когато предположи, че жена му е разказвала за нея на приятелките си. Сабина беше красива жена и Мари-Клод не искаше хората да сравняват мислено лицето й с нейното.

Понеже Франц се страхуваше да не бъде разкрит, той никога не взе от Сабина нито една картина, нито една рисунка, дори не и едничка малка снимка. Затова тя изчезна от живота му без следа. Нямаше никакво материално доказателство, че е преживял с нея най-хубавата година от своя живот.

Толкова повече му харесваше да й остане верен.

Както са сами в стаята, младата му любовница понякога вдига глава от книгата си и вперва в него изучаващ поглед.

— За какво мислиш? — пита тя.

Франц седи в креслото, загледан в тавана. Каквото и да и отговори, ясно е, че мисли за Сабина.

Когато отпечата някоя студия в научно списание, неговата студентка е първият му читател и иска да дискутират върху текста. Но той се вълнува от мисълта как ли би оценила този текст Сабина. Всичко, което прави, го прави за Сабина и го прави така, че на Сабина да й хареса.

Това е една съвсем невинна изневяра, много подхождаща на Франц, който никога не би причинил мъка на очилатата си студентка. Той поддържа у себе си култа към Сабина по-скоро като религия, отколкото като любов.

А и в крайна сметка от теологията на тази религия произтича, че младата любовница му е изпратена от Сабина. Затова и между земната и неземната любов на Франц цари съвършен мир. И ако неземната любов съдържа задължително (защото е неземна) голяма доза необяснимо и неразгадаемо (да си спомним за речника на неразбраните думи, за този дълъг списък от недоразумения!), то земната любов е основана на истинско разбиране.

Студентката е много по-млада от Сабина, музикалната композиция на живота й е едва нахвърляна и тя с благодарност включва в нея заимствани от Франц мотиви. Великият Поход на Франц е и нейна религия. Музиката е за нея дионисиевско опиянение, както и за него. Често ходят заедно да танцуват. Живеят в истина, не се налага нищо от онова, което правят, да бъде пазено в тайна от някого. Обичат компанията на приятели, колеги, студенти и непознати, обичат да седят, пият и бъбрят с тях. Често си правят екскурзии до Алпите. Франц се навежда, момичето се покатерва на гърба му и той тича с нея из ливадите, като при това рецитира гръмогласно дълго немско стихотворение, на което го е научила в детството майка му. Момичето се смее, прегръща го през шията и се възхищава от краката, раменете и белите му дробове.

Само смисълът на странната симпатия, която Франц храни към окупираните от руския гнет държави, й убягва. За годишнината от агресията някакво чешко общество в Женева организира паметно тържество. В залата има много малко хора. Ораторът е с прошарени коси, тупирани от фризьор. Чете дълга реч, която навява скука и на неколцината ентусиасти, дошли специално да го чуят. Говори френски без грешки, но с кошмарен акцент. Понякога, за да подчертае мисълта си, вдига показалец и това изглежда така, сякаш заплашва хората в залата.

Очилатото момиче седи до Франц и с мъка потиска прозявките си. Затова пък Франц се усмихва щастливо. Гледа прошарения мъж, който му е симпатичен дори със странния си показалец. Има чувството, че мъжът е тайнствен пратеник, ангел, който поддържа връзката между него и богинята му. Затваря очи, както ги бе затварял, легнал върху тялото на Сабина, в петнайсет европейски и в един американски хотел.