Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (11)

11

За да облекчи мъките й, той се ожени за нея (най-после можаха да спрат да плащат наем за квартирата, в която тя бездруго не живееше от много време) и й намери едно малко кученце.

Майка на кутрето беше женският санбернар на един негов колега. Баща му беше кучето вълча порода на съседа. Никой не искаше малките помиярчета, а на колегата не му даваше сърце да ги умъртви.

Томаш избираше сред кученцата и съзнаваше, че онези, които не бъдеха избрани, щяха да умрат. Чувстваше се като президент на републиката, изправен пред четирима осъдени на смърт, от които може да помилва само един. Накрая се спря на едно женско кученце, чието тяло издаваше вълчата порода на бащата, а главата — санбернарката майка. Донесе животинчето на Тереза. Тя го вдигна, притисна го до гърдите си и то в същия миг препика блузата й.

После се заеха да му избират име. Томаш искаше и по името да личи, че кучето принадлежи на Тереза, и си спомни за книгата, която тя стискаше под мишница, когато бе пристигнала без предупреждение в Прага. Предложи кутрето да се казва Толстой.

— Не може да е Толстой — възрази Тереза — защото е женско. Можем да го наречем Ана Каренина.

— Не съм съгласен да е Ана Каренина, защото такава смешна муцуна не може да има нито една жена протестира на свой ред Томаш. — Това е по-скоро Каренин. Точно така, Каренин. Именно такъв съм си го представял винаги.

— Но ако й викаме Каренин, това няма ли да разстрои сексуалния й живот?

— Напълно е възможно кучка, към която стопаните се обръщат постоянно като към пес, да придобие лесбийски наклонности.

Колкото и да е странно, думите на Томаш се оказаха пророчески. Макар обикновено кучките да са по-привързани към стопаните, отколкото към стопанките си, при Каренин беше обратното. Той реши да се влюби в Тереза. Томаш му беше благодарен за това. Галеше го по главата и му говореше: „Добре правиш, Каренин, така те искам. Щом не мога сам да се справям с нея, ти ще трябва да ми помагаш.“

Но дори с помощта на Каренин не му се удаде да направи Тереза щастлива. Осъзна това някъде на десетия ден, след като руските танкове окупираха страната му. Беше август хиляда деветстотин шейсет и осма година. Всеки ден от Цюрих звънеше шефът на една тамошна болница, с когото Томаш се беше сближил на някаква международна конференция. Той се боеше за Томаш и му предлагаше място в болницата.