Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nesnesitelná lehkost bytí, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Ринги Рае (2012)

Издание:

Милан Кундера. Непосилната лекота на битието

Издателска къща „Колибри“ — София

Преводач: Анжелина Пенчева

Художник на корицата: Стефан Касъров

Превод: Анжелина Пенчева

Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн

Коректор: Людмила Стефанова

Чешка. Първо издание

Формат 84Х108/32. Печ.коли 20

Цена 8,00 лв.

Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“

Печатница „Абагар“ — В. Търново

ISBN 954–529–151–6

История

  1. — Добавяне

4

През четвърти век свети Йероним изобщо не допускал мисълта, че Адам и Ева са се сношавали в Рая. Йоханес Скот Еригена, големият теолог на девети век, противно на него смятал това за напълно възможно. Обаче той си представял, че членът на Адам се вдигал горе-долу така, както се вдига ръка или крак — тоест когато и както пожелаел Адам. Нека не търсим в тази представа вечната мечта на страхуващия се от импотентност мъж. Идеята на Еригена има друг смисъл. Ако членът може да се вдига просто по команда от мозъка, това означава, че възбудата е нещо излишно в света. Членът се изправя не защото сме възбудени, а защото така сме му наредили. Онова, което според големия теолог е несъвместимо с Рая, не е сношението и свързаната с него наслада. Възбудата е тази, която няма място в Рая. Запомнете добре това: в Рая е съществувала насладата, но не и възбудата.

В разсъжденията на Еригена можем да открием ключ към своеобразно теологическо оправдание (иначе казано, теодицея) на лайното. Докато все още не е бил изгонен от Рая, човекът или (подобно на Исус в представите на Валентин) не е отделял изпражнения, или, което изглежда по-правдоподобно, лайното не се е смятало за нещо гнусно. С изгонването от Рая Бог е дал на човека да познае погнусата. Човекът започнал да прикрива онова, от което се срамувал, и в миговете, когато повдигал булото, бивал заслепен от велико сияние. Така много скоро след погнусата той познал и възбудата. Без лайното (в буквалния и в преносния смисъл) сексуалната любов нямаше да съществува такава, каквато я познаваме: съпроводена от неудържимо туптене на сърцето и заслепение на сетивата.

В третата част на този роман разказах как полуголата Сабина стоеше с бомбето на главата до облечения Томаш. Тогава премълчах нещо. Докато стоеше пред огледалото и тази унизителна за нея сцена я възбуждаше, тя ненадейно си представи как Томаш я слага, както си е с бомбето, да седне на клозетната чиния и тя си изпразва червата под неговия поглед. В същия миг сърцето й се разтуптя силно, съзнанието й се замъгли, тя събори Томаш на килима и почти веднага закрещя от удоволствие.