Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (26)

9

Когато Томаш се връщаше от Цюрих в Прага, започна да го измъчва мисълта, че срещата му с Тереза е била резултат от шест неправдоподобни случайности.

Но нима едно събитие не е толкова по-значимо и по-високо ценено, колкото повече случайности са били необходими за осъществяването му?

Само случайността може да се тълкува като послание. Онова, което става по необходимост, което е очаквано, което се повтаря всеки ден, е нямо. Само случайността отправя глас към нас. Ние се опитваме да я разчитаме, както циганките разчитат фигурите в кафеената утайка по дъното на чашата.

Томаш се яви на Тереза в нейния ресторант като проявление на абсолютната случайност. Беше сам и на масата пред него лежеше разтворена книга. Той вдигна очи и се усмихна: „Един коняк.“

В този момент по радиото излъчваха музика. Тереза отиде до мокрия бюфет за коняка и завъртя копчето на апарата, за да усили звука. Позна, че свирят Бетовен. Този композитор и бе известен от времето, когато един пражки квартет бе гостувал в града им. Тереза (която, както знаем, копнееше по нещо „по-възвишено“) отиде на концерта. Залата беше празна. Освен Тереза бяха дошли само местният аптекар и жена му. С една дума, на сцената имаше квартет музиканти, а в залата трио слушатели, но музикантите бяха толкова мили, че не отмениха концерта и цяла вечер свириха само за тях последните три квартета на Бетовен.

После аптекарят покани музикантите на вечеря и настоя непознатата слушателка да дойде с тях. От тази вечер насетне Бетовен стана за Тереза символ на света „от другата страна“, на света, за който тя мечтаеше. Докато носеше от бара коняка за Томаш, тя се опитваше да разчете тази случайност: как е възможно в същия момент, когато поднася коняка на привличащия я непознат мъж, да чуе Бетовен?

Не необходимостта, а тъкмо случайността е пълна с вълшебства. За да бъде една любов незабравима, трябва от първия миг случайностите да се слитат към нея, както птиците към раменете на свети Франциск Асизки.