Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (77)

21

Тереза беше седнала на ръба на ваната и не можеше да откъсне очи от умиращата врана. В сиротната и клета птица виждаше собствената си съдба и на няколко пъти си каза: „В целия свят си нямам никого освен Томаш.“

Доказала ли й бе случката с инженера, че любовните авантюри нямат нищо общо с любовта? Че са леки, че нямат никаква тежест? По-спокойна ли е вече Тереза?

Не, ни най-малко.

В мислите й се връща тази сцена: тя излиза от клозета в жилището на инженера и тялото й остава неподвижно в антрето, голо и отритнато. Душата й, изплашена до смърт, трепери някъде дълбоко в утробата й. Ако в този миг мъжът, който лежеше вътре в стаята, бе повикал нейната душа, тя щеше да се разплаче, щеше да падне в прегръдките му.

Представи си, че вместо нея в антрето пред клозетната врата стои някоя любовница на Томаш, а вместо инженера в стаята е самият Томаш. Той щеше да каже на момичето една-едничка дума и то щеше да го прегърне през плач.

Тереза знае, че в такива мигове се ражда любовта: жената не може да устои на зова, който вика навън уплашената й душа; мъжът не може да устои на жената, чиято душа е трепнала от неговия глас. Уловките на любовта дебнат Томаш на всяка крачка и Тереза е обречена да се страхува за него всеки час, всяка минута.

С какво оръжие разполага тя? Само с верността си. Предложи му я от самото начало; още от първия ден, сякаш беше уверена, че няма какво друго да му даде. Любовта им е една чудата асиметрична постройка: изградена е върху безусловната й вярност и прилича на великански дворец, крепящ се върху една-единствена колона.

Враната вече почти не помръдваше крила и само раненото й краче трепваше конвулсивно на дълги интервали. Тереза не искаше да се отделя от нея, сякаш бдеше край смъртния одър на своя сестра. Все пак накрая отиде в кухнята, за да хапне нещо набързо.

Като се върна, враната беше мъртва.