Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nesnesitelná lehkost bytí, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Ринги Рае (2012)

Издание:

Милан Кундера. Непосилната лекота на битието

Издателска къща „Колибри“ — София

Преводач: Анжелина Пенчева

Художник на корицата: Стефан Касъров

Превод: Анжелина Пенчева

Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн

Коректор: Людмила Стефанова

Чешка. Първо издание

Формат 84Х108/32. Печ.коли 20

Цена 8,00 лв.

Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“

Печатница „Абагар“ — В. Търново

ISBN 954–529–151–6

История

  1. — Добавяне

22

През първата година на любовта им Тереза викаше, докато се любеха, и този неин вик, както вече казах, се стремеше да ослепи и оглуши сетивата. По-късно вече не викаше толкова, но душата й бе все така заслепена от любов и не виждаше нищо. Едва по време на акта с инженера отсъствието на любов помогна на душата й да прогледне.

Беше отново в сауната, изправена пред огледалото. Разглеждаше отражението си, а мислено си припомняше плътската сцена в жилището на инженера. Но не любовникът занимаваше мислите й. Честно казано, тя трудно би могла да опише външността му, май дори не бе обърнала внимание как изглеждаше гол. Онова, което си спомняше (и което сега възбудена наблюдаваше в огледалото), беше собственото й тяло, тъмният триъгълник и кръглата бенка непосредствено над него. Тази бенка, която Тереза винаги бе възприемала просто като прозаичен козметичен дефект, сега човъркаше съзнанието й. Тя искаше отново и отново да я вижда в онази невероятна близост с члена на непознатия мъж.

Непременно трябва да подчертая още веднъж: Тереза не жадуваше да види половия орган на мъжа, а своите срамни части в съседство с него. Не копнееше по тялото на любовника си, копнееше по своето собствено тяло, внезапно открито, сякаш видяно за първи път най-близкото, най-чуждото, най-възбуждащото.

Тя гледаше тялото си, поръсено със ситни капчици от душа, и си мислеше как утре — вдругиден инженерът отново ще застане пред бара. Искаше той да дойде, искаше пак да я покани у тях! Безумно искаше!