Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (125)

17

На другата сутрин всички се качиха на автобуси и прекосиха Тайланд, докато стигнаха близо до границата с Камбоджа. Вечерта спряха в малко селце, където за тях бяха наети няколко наколни жилища. Понеже реката прииждаше често и имаше опасност от наводнение, хората бяха принудени да живеят горе, докато долу, между коловете, се блъскаха в теснотията свине.

Франц спа в една стая с четирима други професори. В просъница чуваше отдолу грухтенето на свинете, а до себе си — хъркането на прочутия математик.

Сутринта всички отново се качиха на автобусите. На два километра от границата се наложи да слязат, защото по-нататък не се допускаха превозни средства. Там имаше само едно тясно шосе, водещо до граничния пункт и охранявано от войска. На това място автобусите спряха. Когато слязоха от тях, французите установиха, че американците пак са ги изпреварили и вече чакат строени в челото на колоната. Дойде най-тежкият момент. Отново се появи преводачът и започна голяма караница. Накрая се споразумяха: отпред застанаха един американец, един французин и камбоджанската преводачка. След тях вървяха лекарите и чак тогава всички останали; американската актриса остана на опашката.

Шосето беше тясно и от двете му страни се простираха минни полета. На всяка крачка се натъкваха на гранично заграждение: два бетонни блока с бодлива тел и тесен проход между тях. Налагаше се да се движат в индийска нишка.

На около пет метра пред Франц вървеше прочут немски поет и поп певец, написал до този момент цели деветстотин и трийсет песни за мира и против войната. Той носеше на дълъг прът бяло знаме, което отиваше на черната му брада и го открояваше сред останалите.

Покрай дългата колона подтичваха фотографи и кинооператори. Щракаха и бръмчаха с камерите си, изтичваха отпред, спираха, отдръпваха се малко, приклякваха, отново ставаха и пак изпреварваха колоната. От време на време извикваха по име някой известен мъж или жена, те неволно се обръщаха по посока на гласа и фотографите натискаха копчето.