Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nesnesitelná lehkost bytí, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Ринги Рае (2012)

Издание:

Милан Кундера. Непосилната лекота на битието

Издателска къща „Колибри“ — София

Преводач: Анжелина Пенчева

Художник на корицата: Стефан Касъров

Превод: Анжелина Пенчева

Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн

Коректор: Людмила Стефанова

Чешка. Първо издание

Формат 84Х108/32. Печ.коли 20

Цена 8,00 лв.

Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“

Печатница „Абагар“ — В. Търново

ISBN 954–529–151–6

История

  1. — Добавяне

4

Тереза не само приличаше външно на майка си, но на мен понякога ми се струва, че животът и не бе нищо друго, освен едно продължение на майчиния й живот — приблизително както траекторията на билярдната топка е продължение на движението, направено от ръката на играча.

Къде и кога се бе зародило онова движение, от което по-късно бе произлязъл животът на Тереза?

Може би в мига, когато нейният дядо, пражки търговец, бе започнал да възхвалява гръмко красотата на своята дъщеря, майката на Тереза. По онова време тя беше на три или четири годинки и той й разправяше, че приличала на Рафаеловата Мадона. Четиригодишната бъдеща майка на Тереза запомни добре това и когато след години седеше на чина си в гимназията, вместо да слуша учителя, си мислеше на кои картини прилича.

Когато и дойде времето за женене, имаше деветима обожатели. Всички коленичеха в кръг около нея. Тя стоеше по средата им като принцеса и не знаеше кого да избере: единият беше по-хубав от другите, вторият по-забавен, третият — по-богат, четвъртият — по-спортен, петият — от по-добро семейство, шестият й рецитираше стихове, седмият бе обиколил целия свят, осмият свиреше на цигулка, а деветият беше най-мъжествен от всички. Но и деветимата коленичеха еднакво и имаха едни и същи мазоли по коленете.

Накрая тя избра деветия, и то не защото беше най-мъжествен от всички, а защото когато се любеха и тя му шепнеше в ухото „Внимавай, моля те, внимавай много!“, той нарочно не внимаваше и се наложи тя да се омъжи за него на бърза ръка, защото не успя да намери навреме лекар, който да и направи аборт. Така се роди Тереза. Многочислената рода се стече от всички краища на страната, накачули се край кошчето и заохка и заахка. Майката на Тереза не охкаше и не ахкаше. Тя мълчеше. Мислеше за останалите си осем кандидати и всички те й се струваха по-добри от деветия.

Също като дъщеря си и тя обичаше да се гледа в огледалото. Един ден установи, че край очите си има безброй бръчки, и си каза, че бракът й е лишен от всякакъв смисъл. После срещна един немъжествен мъж, който вече имаше зад гърба си няколко финансови злоупотреби и два развода. Майката на Тереза мразеше любовници с мазоли на коленете. Изпитваше бясно желание тя самата да коленичи. Коленичи пред мошеника и напусна дъщеря си и мъжа си.

Най-мъжественият мъж се превърна в най-тъжния мъж. Толкова беше тъжен, че всичко му стана безразлично. Навсякъде приказваше на висок глас какво мисли, докато накрая комунистическата полиция, шокирана от безцеремонните му приказки, го арестува, осъди и прати в затвора. Изгониха Тереза от апартамента, запечатаха го и тя замина при майка си.

Наскоро след това най-тъжният мъж умря в затвора, а майката с мошеника и Тереза се установи в едно малко предпланинско селище. Пастрокът на Тереза работеше в някакво учреждение, а майка й беше продавачка в магазин. Тя роди още три деца. После един ден пак се погледна в огледалото и установи, че е стара и грозна.