Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (39)

22

Всички по-раншни престъпления на руската империя са се вършили в сянката на потайността. Изселването на половин милион литовци, избиването на стотици хиляди поляци, ликвидирането на кримските татари — всичко това е останало в паметта на човечеството, без да е документирано със снимки, следователно — като нещо недоказуемо, което рано или късно ще бъде обявено за мистификация. За разлика от това нахлуването в Чехословакия през 1968 година е фотографирано от край до край и се пази в архивите по целия свят.

Чешките фотографи и оператори си дадоха сметка, че именно те могат да направят единственото, което все още можеше да се направи: да съхранят за далечното бъдеще картината на насилието. Цели седем дни от ранно утро до късна вечер Тереза беше на улицата и снимаше руските войници и офицери във всевъзможни компрометиращи ситуации. Руснаците не знаеха как да реагират. Те бяха получили точни инструкции как да се държат, ако по тях се стреля или се хвърлят камъни, но никой не им бе казал какво да правят, ако някой насочи към тях обектив на фотоапарат.

Тереза изщрака стотици филми. Около половината от тях раздаде още непроявени на чуждестранни журналисти (границите продължаваха да бъдат отворени, журналистите пристигаха, макар и само за час-два, и бяха благодарни за всеки документ). Много от снимките й се появиха на страниците на най-различни чуждестранни вестници и списания: на тях се виждаха танкове, застрашително размахани юмруци, полуразрушени сгради, трупове, покрити с окървавено червено-синьобяло знаме, младежи на мотоциклети, които караха с бясна скорост в кръг около танковете и размахваха национални знамена на дълги пръти, и млади момичета с невероятно къси полички, които дразнеха горките прегладнели за секс руски войници и се целуваха пред очите им с непознати минувачи. Вече казах, че руската инвазия не беше само трагедия, а и празник на ненавистта, изпълнен с особена еуфория (която вече никога и на никого няма да може да се обясни).