Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nesnesitelná lehkost bytí, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Ринги Рае (2012)

Издание:

Милан Кундера. Непосилната лекота на битието

Издателска къща „Колибри“ — София

Преводач: Анжелина Пенчева

Художник на корицата: Стефан Касъров

Превод: Анжелина Пенчева

Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн

Коректор: Людмила Стефанова

Чешка. Първо издание

Формат 84Х108/32. Печ.коли 20

Цена 8,00 лв.

Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“

Печатница „Абагар“ — В. Търново

ISBN 954–529–151–6

История

  1. — Добавяне

2

По радиото имаше предаване за чешката емиграция. Това беше монтаж от тайно подслушвани със специална апаратура частни разговори, записани от някакъв чешки шпионин, който беше успял да се внедри сред емигрантите, а после се бе завърнал в Прага като герой. От радиото звучаха безсъдържателни приказки, тук и там се срещаха остри думи за окупационния режим в Чехия, но имаше и изречения, в които един емигрант наричаше друг глупак или мошеник. Именно тези изречения заемаха централно място в репортажа. Те трябваше да докажат не само, че емигрантите говорят лоши работи за Съветския съюз (това не би възмутило никого в Чехия), а че се клеветят един друг и при това си служат с вулгарни думи. Много интересно: хората ръсят цинизми от сутрин до вечер, но чуят ли по радиото някой известен, уважаван човек да казва на всяко второ изречение „майната му“, се разочароват от него.

— Това започна с Прохазка — заключи Томаш и продължи да слуша.

Ян Прохазка беше чешки романист, около четирийсетгодишен, витален като бик, който още преди хиляда деветстотин шейсет и осма година бе започнал гръмогласно да критикува деформациите в чешкото общество. Той беше една от най-популярните фигури на Пражката пролет, тази опияняваща либерализация на комунизма, на която бе сложен край с руската инвазия. Скоро след това всички вестници подеха кампания с цел да го дискредитират, но колкото повече насъскваха хората срещу него, толкова повече го обичаха те. Тогава радиото (беше хиляда деветстотин и седемдесета) започна да излъчва с продължения частните разговори, които две години преди това (тоест през пролетта на хиляда деветстотин шейсет и осма) Прохазка бе водил с професор Вацлав Черни. Никой от двамата по онова време не бе подозирал, че в дома на професора е инсталирана подслушвателна апаратура и че отдавна се следи всяка тяхна крачка! Прохазка вечно развличаше приятелите си с разни преувеличени и безцеремонни приказки. И ето че тези безцеремонни приказки прозвучаха с продължения по радиото. Тайната полиция, която бе премонтирала предаването, бе акцентирала старателно върху местата, където писателят се присмиваше на свои приятели, например на Дубчек. И въпреки че самите радиослушатели също не пропускаха да поклюкарстват по адрес на приятелите си, те се възмущаваха от своя любимец Прохазка повече, отколкото от омразната им тайна полиция.

Томаш изключи радиото и каза:

— Тайна полиция има по цял свят. Но да излъчва по радиото записите, които е направила — това сигурно го няма никъде, освен в Чехия! Направо не е за вярване!

— О, защо пък не! — възрази Тереза. — Когато бях на четиринайсет години, си водех тайно дневник. Изпитвах ужас при мисълта, че някой може да го прочете. Криех го на тавана. Майка ми успя да го намери. Веднъж на обяд, когато всички се бяхме навели над чиниите, тя го извади от джоба си и каза: „А сега слушайте внимателно!“ Започна да чете дневника ми и след всяко изречение прихваше. Другите също се смееха, просто не можеха да преглъщат от смях.