Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (86)

1

Когато Тереза пристигна неочаквано при Томаш в Прага, той, както писах в първата част на този роман, се люби с нея още същия ден и същия час, но веднага след това тя вдигна температура. Лежеше в леглото му, а той стоеше прав над нея и имаше силното усещане, че тя е дете, което някой е положил в кошница и е пуснал по водите към него.

Затова образът на подхвърленото дете му стана скъп и той често се замисляше за древните митове, в които се среща този мотив. Навярно това беше скритата причина един ден да вземе в ръце превода на „Едип“ от Софокъл.

Всички знаем историята на Едип: той бил подхвърлен като бебе, един пастир го намерил, занесъл го на своя цар Полиб и царят го отгледал. Когато пораснал и станал юноша, Едип срещнал на един планински връх колесница, в която се возел непознат знатен мъж. Между тях избухнала свада и Едип убил знатния мъж. Впоследствие станал съпруг на царица Йокаста и владетел на Тива. Изобщо не подозирал, че убитият от него в планината мъж е родният му баща, а жената, с която спи, е майка му. Междувременно съдбата нарочила поданиците му и им изпращала болест след болест. Когато узнал, че не друг, а самият той е виновен за бедите им, Едип си избол очите с игли и сляп напуснал Тива.