Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nesnesitelná lehkost bytí, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Ринги Рае (2012)

Издание:

Милан Кундера. Непосилната лекота на битието

Издателска къща „Колибри“ — София

Преводач: Анжелина Пенчева

Художник на корицата: Стефан Касъров

Превод: Анжелина Пенчева

Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн

Коректор: Людмила Стефанова

Чешка. Първо издание

Формат 84Х108/32. Печ.коли 20

Цена 8,00 лв.

Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“

Печатница „Абагар“ — В. Търново

ISBN 954–529–151–6

История

  1. — Добавяне

25

Хората най-често се стремят да избягат от своята мъка в бъдещето. Представят си по магистралата на времето една черта, отвъд която ще дойде краят на днешните им мъки. Но Тереза не вижда нищо такова пред себе си. Утеха й носи само погледът назад, към миналото. Отново беше неделя. Те се качиха в колата и заминаха далеч от Прага.

Томаш беше на волана. Тереза седеше до него, а на задната седалка се беше разположил Каренин, който току се навеждаше и ги лизваше по ушите. След два часа пристигнаха в малко курортно градче, където бяха прекарали няколко дни заедно преди пет-шест години. Смятаха да пренощуват там.

Паркираха на площада и слязоха от колата. Градчето си беше същото. Насреща им се издигаше хотелът, в който се бяха настанили навремето, с високата липа пред него. Вляво от хотела започваше стара дървена колонада, в чийто край в мраморна купа бликаше минерален извор и също както някога към струята се навеждаха хора с чаши в ръце.

А после Томаш отново й посочи хотела. Нещо все пак се беше променило. Преди той се наричаше „Грандхотел“, а сега отпред с големи букви пишеше „Байкал“. Те погледнаха табелата в края на сградата: „Площад «Москва». Обиколиха (Каренин ги следваше сам, без нашийник) всички улици, които знаеха отпреди, и проверяваха имената им: имаше улици «Сталинград», «Ленинград», «Ростов», улица «Новосибирск», улица «Киев», улица «Одеса», санаториум Чайковски“, санаториум „Толстой“, санаториум „Римски-Корсаков“, хотел „Суворов“, кино „Горки“ и кафе-сладкарница „Пушкин“. Всички названия бяха заимствани от руската география и история.

Тереза си спомни първите дни на окупацията. Във всички градове хората свалиха табелите с имената на улиците, свалиха и табелите по шосетата, които указваха имената на градовете. За една нощ страната стана безименна. Цели седем дни руските войски се лутаха из околността и не знаеха къде се намират. Офицери търсеха сградите на вестниците, на телевизията, на радиото, за да ги окупират, но безуспешно. Питаха разни хора, но те само свиваха рамене или казваха фалшиви имена и сочеха в грешна посока.

Но ето че след години изведнъж излиза, че тази анонимност се е оказала опасна за страната. Улиците и сградите не можаха да си върнат предишните имена. И така един чешки курортен град се бе превърнал в нещо като малка имагинерна Русия, а миналото, което Тереза бе дошла да търси тук, се оказа конфискувано. Мисълта, че могат да прекарат в този град нощта, им опротивя…