Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (59)

3

Томаш вечно я увещаваше да не става да му прави компания на закуска, а да си отспива. Тя обаче беше непреклонна. Работното време на Томаш беше от седем до четири следобед, а нейното — от четири до полунощ. Ако тя не ставаше да закуси с него, това би означавало да могат да си поприказват само в неделя. Затова тя се събуждаше с него, а след като той излезеше, лягаше да си доспи.

Но този ден не посмя да дремне, защото искаше да отиде в десет на сауна в дървената къпалня на остров Жофин. Интересът към това съоръжение беше голям, местата — малко, затова човек можеше да се вреди там само с връзки. За щастие на Тереза касиерка на къпалнята беше жената на един изхвърлен от университета професор. Този професор пък беше приятел на бивш пациент на Томаш. Томаш помоли пациента си, той каза на професора, професорът — на жена си, и в резултат на това Тереза всяка седмица имаше запазен билет за сауната.

Отиде до къпалнята пеша. Не можеше да понася вечно претъпканите трамваи, където хората се притискаха един към друг в злобна прегръдка, настъпваха се по краката, късаха си взаимно копчетата на палтата и се псуваха на висок глас.

Ръмеше. Забързаните хора започнаха да отварят чадърите си и за броени минути по тротоарите настана блъсканица. Камбаните на чадърите се закачаха едни в други. Мъжете бяха вежливи и когато се разминаваха с Тереза, вдигаха чадърите високо над главите си, за да може тя спокойно да мине под тях. Но жените не се отместваха. Всяка гледаше право пред себе си и чакаше другата да се признае за по-слаба и да отстъпи. Стълкновението на чадърите беше всъщност премерване на силите. В началото Тереза се дръпваше встрани, но когато разбра, че никой не отвръща на вежливостта й, улови чадъра си здраво като останалите жени. На няколко пъти чадърът се удари яко в чужди чадъри, но не се чу нито едно „извинявайте“. Най-често всичко се разиграваше в мълчание, само на два или три пъти Тереза чу „Крава такава!“ или „Разкарай се, ма!“.

Въоръжените с чадъри жени бяха и млади, и стари, но най-ожесточени бяха именно младите. В паметта на Тереза изплуваха дните на съветското нахлуване. Момичета в къси поли разнасяха национални знамена на дълги пръти. Те осъществяваха сексуален атентат срещу измъчваните с години с полово въздържание войници. Вероятно руските армейци се бяха чувствали в Прага като на някоя планета, измислена от автор фантаст, планета на немислимо елегантни жени, демонстриращи пренебрежението си към тяхната армия, крачейки на дългите си стройни крака, каквито не са се появявали в цяла Русия през последните пет-шест века.

Тогава Тереза бе направила много снимки на тези млади момичета на фона на танковете. Беше се възхищавала от тях! И ето че същите тези жени крачеха сега срещу нея, нахални и зли. Вместо знамена носеха чадъри, но стискаха дръжките им със същата надменност. Със същото упорство, с което бяха воювали с неприятелската армия, сега те воюваха срещу нежелаещия да се махне от пътя им чадър.