Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nesnesitelná lehkost bytí, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Ринги Рае (2012)

Издание:

Милан Кундера. Непосилната лекота на битието

Издателска къща „Колибри“ — София

Преводач: Анжелина Пенчева

Художник на корицата: Стефан Касъров

Превод: Анжелина Пенчева

Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн

Коректор: Людмила Стефанова

Чешка. Първо издание

Формат 84Х108/32. Печ.коли 20

Цена 8,00 лв.

Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“

Печатница „Абагар“ — В. Търново

ISBN 954–529–151–6

История

  1. — Добавяне

23

Всички изпитваме необходимост някой да ни гледа. Можем да бъдем разделени на четири категории в зависимост от това под какъв тип поглед искаме да живеем.

Хората от първата категория обичат да бъдат следени от погледа на безкрайно множество безименни очи, с други думи от погледа на публика. Към тази категория спадат немският певец, американската актриса и редакторът с голямата брада. Редакторът бе свикнал със своите читатели и когато един ден руснаците прекратиха издаването на неговия седмичник, той имаше чувството, че диша въздух, в който почти не е останал кислород. Никой не можеше да му замени погледа на непознатите. Сякаш се задушаваше. Докато един ден съобрази, че всяка негова крачка се следи от полицията, че телефонът му се подслушва и дори тайно го фотографират на улицата. Внезапно се бе оказал обграден отвсякъде с безименни очи и от това незабавно започна да диша по-леко. Беше щастлив! Говореше с театрален патос на вградените в стените микрофони. В лицето на полицията той намери своята изгубена публика.

Втората категория съставляват онези, които, за да живеят, се нуждаят от погледите на множество познати очи. Това са неуморимите организатори на коктейли и вечери. Те са по-щастливи в сравнение с хората от първата категория, за които загубата на публиката означава в зрителната зала на живота им да изгаснат всички светлини. А тази загуба рано или късно сполетява почти всеки от тях. Хората от втората категория, обратното, винаги успяват да си осигурят по някой и друг поглед. Вземете за пример Мари-Клод и нейната дъщеря.

Следва третата категория хора, които изпитват нужда постоянно да са пред очите на любимия човек. Тяхното положение е също тъй рисковано, както при първата категория. Един ден очите на любимия човек ще се склопят и в зрителната зала ще настъпи мрак. В тази категория са Тереза и Томаш.

И накрая идва четвъртата категория, най-рядката. Тя обхваща онези, които живеят под въображаемия поглед на отсъстващи хора. Това са мечтателите. Например Франц. Той пътува към границата на Камбоджа единствено заради Сабина. Автобусът се друса по тайландското шосе, а Франц чувства как Сабина е втренчила неотклонен поглед в него.

От същата категория е и синът на Томаш. Ще го нарека Шимон. (Сигурно ще е доволен да има библейско име като баща си.[1]) Очите, за които копнее той, са очите на Томаш. След историята с петицията Шимон беше изключен от университета. Той ходеше с племенницата на един селски свещеник. Ожени се за нея, стана тракторист в кооперативното стопанство, вярващ католик и баща. По едно време научи от някого, че и Томаш живее на село, и се зарадва: съдбата беше привела техните животи в симетрия! Това заключение го окуражи да напише на баща си писмо. Не очакваше отговор. Искаше само Томаш да обърне поглед към живота му.

Бележки

[1] Томаш и Шимон са чешките съответствия на библейските имена Тома и Симон — Б.пр.