Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nesnesitelná lehkost bytí, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Ринги Рае (2012)

Издание:

Милан Кундера. Непосилната лекота на битието

Издателска къща „Колибри“ — София

Преводач: Анжелина Пенчева

Художник на корицата: Стефан Касъров

Превод: Анжелина Пенчева

Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн

Коректор: Людмила Стефанова

Чешка. Първо издание

Формат 84Х108/32. Печ.коли 20

Цена 8,00 лв.

Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“

Печатница „Абагар“ — В. Търново

ISBN 954–529–151–6

История

  1. — Добавяне

3
Кратък речник на неразбраните думи (първа част)

Жена

Да бъде жена за Сабина не беше избрана от самата нея участ. Онова, което не сме избрали сами, не можем да преценяваме като своя заслуга, нито като своя несполука. Сабина е на мнение, че трябва да се отнасяме към отредената ни участ коректно. Да се бунтува срещу това, че се е родила жена, й се струва също тъй налудничаво, както и да се гордее с него.

При една от първите им срещи Франц й каза с особено акцентиране: „Сабина, вие сте жена.“ Тя не разбра защо той й съобщава този факт с тържествуващото изражение на Христофор Колумб, току-що съзрял бреговете на Америка. Едва по-късно проумя, че думата „жена“, на която той бе наблегнал специално, за него не е обозначение на единия от двата пола при човека, а ценност. Не всяка жена е достойна да бъде наричана с това име.

Но ако Сабина е за Франц жена, то какво е тогава за него Мари-Клод, истинската му съпруга? Преди повече от двайсет години, няколко месеца след запознанството им, тя го бе заплашила, че ще се самоубие, ако той я изостави. Тази закана очарова Франц. Самата Мари-Клод не му харесваше особено, затова пък любовта й му се струваше великолепна. Той си мислеше, че не е достоен за такава любов и че трябва да й се поклони до земята.

Така и направи и се ожени за Мари-Клод. И въпреки че оттам нататък тя вече никога не демонстрира такава сила на чувствата както в мига, когато бе заплашвала Франц със самоубийство, дълбоко у него остана жив императивът: не бива никога да й причинява зло и трябва винаги да уважава жената у нея.

Тази фраза е любопитна. Франц не си казваше „трябва да уважавам Мари-Клод“, а „трябва да уважавам жената у Мари-Клод“.

Но след като самата Мари-Клод е жена, то коя е онази друга жена, която се крие в нея и която Франц трябва да уважава? Да не би това да е платоническата идея за жената?

Не. Това е неговата майка. На Франц никога не би му хрумнало да каже, че уважава жената у майка си. Той обожаваше своята майка, а не някаква скрита в нея жена. Майка му и платоническата идея за жена бяха едно и също.

Франц беше на дванайсет години, когато баща му внезапно ги напусна. Момчето усещаше, че се е случило нещо сериозно, но майка му успя да завоалира драмата с неутрални и кротки думи, за да не го разстройва излишно. Същия ден отидоха двамата до града и на излизане Франц забеляза, че майка му е обула две различни обувки. Смути се, понечи да й каже, ала се боеше, че ще я нарани. И така прекара с нея два часа в града, без нито за миг да откъсне очи от краката й. Тогава за пръв път проумя какво значи страдание.

Вярност и измяна

Беше я обичал от детството си чак до мига, когато я бе изпратил в последния й път; продължаваше да я обича в спомените си. Оттук у него се затвърди убеждението, че верността е най-висшата добродетел; верността придава цялостност на нашия живот, който без нея би се пръснал на хиляди моментни впечатления като на хиляди отломки.

Франц често разказваше на Сабина за майка си, може би дори го правеше, воден от подсъзнателна пресметливост: предполагаше, че Сабина ще бъде запленена от способността му да бъде верен и по този начин ще я спечели.

Той не подозираше, че Сабина е запленена не от верността, а от измяната. Думата „вярност“ й напомняше баща й, провинциален пуритан, който неделно време рисуваше за свое удоволствие залези над гората и рози във вази. Благодарение на него тя бе започнала да рисува от малка. Когато беше на четиринайсет, се влюби в един свой връстник. Баща й изпадна в ужас и цяла година й забраняваше да излиза без придружител от къщи. Един ден й показа репродукции на няколко картини от Пикасо и им се присмя. А Сабина, понеже не й позволяваха да обича четиринайсетгодишното момче, прехвърли чувствата си върху кубизма. След като завърши гимназия, тя отпътува за Прага с радостното чувство, че най-после може да измени на своя дом.

Измяната. От ранното ни детство тате и господин учителят са ни втълпявали, че това е най-лошото нещо, което изобщо можем да си представим. Но какво е измяна? Измяна означава излизане от редицата. Да измениш, означава да излезеш от редицата и да тръгнеш към неизвестното. За Сабина няма нищо по-красиво от това да вървиш към неизвестното.

Тя постъпи в Художествената академия, но нямаше право да рисува като Пикасо. По онова време задължително се практикуваше така нареченият социалистически реализъм, а в академията се рисуваха портрети на комунистически държавници. Мечтата на Сабина да измени на баща си така и остана неосъществена, защото комунизмът бе за нея само още един баща, също тъй строг и ограничен, който забраняваше любовта (времето беше пуританско) и Пикасо. Сабина се омъжи за един бездарен артист от пражки театър само защото той имаше скандална репутация и беше еднакво неприемлив и за двамата й бащи.

После почина майка й. На другия ден след като се върна от погребението в Прага, Сабина получи телеграма: баща й се беше самоубил от мъка.

У нея се пробудиха угризения: толкова ли беше лошо, че баща й беше рисувал вази с рози и не бе обичал Пикасо? Толкова ли беше осъдително, че се бе страхувал четиринайсетгодишната му дъщеря да не се прибере вкъщи бременна? Толкова ли беше смешно, че не бе могъл да живее без жена си?

Отново я завладя желание да измени: да измени на собствената си измяна. Тя заяви на мъжа си (вече не виждаше у него мъж със скандална репутация, а само досаден пияница), че го напуска.

Но ако изменим на Б, заради когото сме изменили на А, от това не следва, че отново сме се сближили с А. Животът на разведената художничка не приличаше на живота на родителите й, на които тя беше изменила. Първата измяна е непоправима. Тя слага началото на верижна реакция от нови измени, всяка от които ни отдалечава все повече и повече от мястото на първата.

Музика

За Франц тя е изкуство, което се доближава най-плътно до дионисиевското разбиране за красотата като опиянение. Човек не може да се опие от един роман или картина, но може да се опие от Деветата на Бетовен, от Сонатата за две пиана и ударни инструменти на Барток или от песните на Бийтълс. Франц не прави разлика между сериозната и забавната музика. Намира това разделение старомодно и лицемерно. Обича еднакво и рока, и Моцарт.

Вижда в музиката освободителка: тя го избавя от самотата, от изолацията, от праха на библиотеките, отваря в тялото му врата, през която душата му прекрачва в света, за да открие сродни души. Обича да танцува и му е мъчно, че Сабина не споделя тази негова страст.

Седят двамата в ресторант и от тонколоната над тях се лее оглушителна танцова музика.

Сабина проговаря:

— Това е порочен кръг. Хората оглушават, защото си пускат музиката все по-силно и по-силно. Но понеже оглушават, не им остава нищо друго, освен да я пускат още по-силно.

— Не обичаш ли музиката? — пита я Франц.

— Не, не я обичам — заявява тя. После додава: — Може би ако живеех в друга епоха… — И има предвид времето, когато е живял Йохан Себастиан Бах и когато музиката е приличала на роза, разцъфнала сред необятната снежна шир на тишината.

Шумът, маскиран като музика, я преследваше от ранната й младост. Веднъж като студентка в Художествената академия й се наложи да прекара цяла ваканция на един така наречен младежки строителен обект. Живееха в общи спални помещения и се трудеха на строежа на металургичен завод. Музиката виеше от високоговорители от пет сутринта до девет вечерта. На Сабина й се плачеше, но музиката беше бодра и тя нямаше къде да се скрие от нея — нито в клозета, нито в леглото под одеялото: високоговорителите бяха монтирани навсякъде. Музиката беше като глутница ловджийски хрътки, насъскани срещу Сабина.

Тогава тя смяташе, че само в света на комунизма властва такова музикално варварство. Озовала се обаче в чужбина, установи, че превръщането на музиката в шум е планетарен процес, посредством който човечеството встъпва в историческата фаза на тоталната грозота. Тоталният характер на грозотата се бе проявил най-напред като вездесъща акустична грозота: коли, мотоциклети, електрически китари, бормашини, високоговорители, сирени. Нямаше да закъснее и вездесъщата визуална грозота.

Вечеряха, качиха се в стаята си, любиха се. Франц се унесе, на прага на съня мислите му започнаха да се объркват. Той си спомни за шумната музика в ресторанта и през ума му мина: „Шумът има все пак едно преимущество. Пречи да се чуват думите.“ Изведнъж осъзна, че от младежките си години не прави нищо друго, освен да говори, да пише, да изнася лекции, да подрежда изречения, да търси дефиниции, да ги прецизира, тъй че в крайна сметка никои думи не са точни, смисълът им се губи, изпразват се от съдържание и се превръщат в смет, плевел, прах, пясък, който блуждае из мозъка му, причинява му главоболие, не му дава да спи, разболява го. И в този миг закопня, смътно и страстно, за вселенска музика, за абсолютен шум, за чудесна и весела глъчка, която да погълне, удави и оглуши всичко и в която да потънат завинаги болката, суетата и нищожеството на думите. Музиката — това е отрицание на речта, антислово! Франц мечтаеше да замре в дълга прегръдка със Сабина, да мълчи, никога повече да не произнесе дори едно-единствено изречение и да остави насладата да се слее с оргиастичния грохот на музиката. Сред този блажен имагинерен тътен най-сетне заспа.

Светлина и мрак

Да живее, за Сабина означава да вижда. Зрението е възможно между две граници: силната, ослепителна светлина и непрогледния мрак. Може би оттук извира отвращението на Сабина към всякакъв вид екстремизъм. Екстремумът е граница, отвъд която вече няма живот, а екстремната страст, било в изкуството, било в политиката, е завоалирана жажда за смърт.

Думата „светлина“ не извиква у Франц представата за пейзаж, потънал в мекото сияние на деня, а означава източник на светлина сам по себе си: слънце, електрическа крушка, прожектор. В съзнанието на Франц изплуват тривиални метафори: слънцето на истината, ослепителният блясък на разума и т.н.

Мракът го привлича не по-малко от светлината. Той знае, че в нашия модерен век хората намират за смешно да се гаси лампата по време на любовен акт, и затова оставя да свети една малка лампичка над леглото. Но в мига, в който прониква в Сабина, затваря очи. Насладата, която се разгаря у него, изисква тъмнина. Тази тъмнина е абсолютна, чиста, в нея не се мяркат представи и видения, тя няма край, няма граници, тя е безкрайността, която носи у себе си всеки от нас. (Да, онзи, който иска да види безкрайността, трябва само да затвори очи!)

Щом усети насладата да се разлива по тялото му, Франц започва да расте и да се разтваря в безкрайността на своя мрак, сам се превръща в безкрайност. Но колкото по-голям става един мъж във вътрешния си мрак, толкова по-дребна става физическата му обвивка. Мъж със затворени очи е само отломка от мъж. На Сабина тази гледка й е неприятна, тя не иска да вижда Франц така и също затваря очи. Но мракът зад клепачите й не е за нея безкрайност, а само несъгласие с видяното, негово отрицание, отказ да виждаш.