Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (75)

19

Тереза се изправи, пусна водата и излезе в импровизираното антре. Душата й зъзнеше в тялото, голо и отритнато. Тя още чувстваше върху ануса си допира на тоалетната хартия, с която се беше избърсала.

И точно тогава се случи нещо невероятно: Тереза закопня да се върне при мъжа в стаята, да чуе неговия глас, той да я заговори. Ако я заговореше с тих, дълбок глас, душата й щеше да се престраши, да се покаже на повърхността на тялото и Тереза щеше да заплаче. Щеше да прегърне мъжа така, както в съня си бе прегърнала широкия ствол на кестена.

Стоеше в антрето и се мъчеше да се пребори с непреодолимото си желание да се разплаче пред него. Знаеше, че ако не се справи с това желание, ще се случи нещо, което тя не иска. Ще се влюби в този мъж.

Тъкмо в този момент мъжът се обади отвътре. Като чу гласа му (само като глас, без да вижда високата му фигура), тя се изненада: гласът бе тънък и писклив. Как не бе забелязала това преди?

Навярно само изненадващото и неприятно впечатление от неговия глас й даде кураж да устои на изкушението. Тя влезе в стаята, наведе се да вдигне разхвърляните си по земята дрехи, облече се набързо и си тръгна.