Даниъл Силва
Другата жена (81)

79.
Кабин Джон, Мериланд

На запад от булевард „Уилсън“ се намираше историческият мост „Юниън Арч“. Той бе завършен през 1864 година. Беше построен от масачузетски гранит и варовик от близката кариера „Сенека“ и бе част от Вашингтонския акведукт — 18-километров тръбопровод, който захранваше американската столица с вода от Големите водопади на Потомак. На моста имаше място само за една лента и от двете страни светеше светофар, с който се регулираше трафикът. А това означаваше, че Габриел трябваше да изчака търпеливо почти четири минути, преди да го пуснат да премине.

От другата страна на моста имаше зелено спортно поле, общински център и приятна група вили сред дърветата, започнали да се раззеленяват пролетно. Габриел продължи на запад, преминавайки по магистрала 495, докато друг светофар не го спря отново. Накрая зави наляво и пое надолу по склона на ниския хълм към Клара Бартън Паркуей.

Тук вече, както се казваше, пътят беше царски — с по две ленти в двете посоки, разделени от зеленина. Габриел беше в платното, водещо на изток, и се движеше към Вашингтон. Не беше грешка, той вече бе по-близо до река Потомак и историческия канал „Чесапийк енд Охайо“, който се простираше в продължение на 460 километра от Джорджтаун до Къмбърланд, Мериланд. Каналът имаше седемдесет и четири шлюза, седем от които бяха по протежение на Клара Бартън Паркуей, включително и Шлюз 10, където имаше малък паркинг. Обикновено през уикендите беше препълнен с коли на туристи. Но в 10:39 в четвъртък предобед, когато цял Вашингтон се готвеше за още един ден на политически битки, той бе пуст.

Габриел слезе от форда и прекоси стария дървен мост над канала. Пътека, разкаляна от скорошните дъждове, водеше през кленове и тополи към речния бряг. Остров Суейнсън бе много близо до брега, от който го делеше тесен канал с тъмна и бързотечаща вода. Под огромен чинар имаше преобърната дървена лодка, боядисана в зелено, цвета на Парковата служба.

От другата страна на дървото, далеч от разрушителното действие на водата, движеща се през канала, лежаха три големи камъка, наподобяващи миниатюрен Стоунхендж. Габриел бутна с върха на обувката си единия от тях и видя, че е здраво забит в почвата.

Върна се по пътеката и зачака. Реката течеше в краката му, пътят, разделен от зеленина, беше зад гърба му. Минаха по-малко от пет минути, преди да чуе угасването на двигател на паркинга, последвано от звук от три отварящи се и затварящи се врати в бърза последователност. Погледна назад и видя четирима души — две жени и двама мъже, да пресичат моста над канала. Едната от жените бе облечена в делови костюм, а другата — в ярки спортни дрехи. По-едрият от двамата мъже носеше лопата. Така най-добре се копае гроб, помисли си Габриел.

Извърна се и се загледа в тъмната вода, течаща в канала. В десния джоб на коженото му яке бе блекбърито от Службата. То не му вършеше никаква работа. Сега можеше да го спаси само пистолетът на кръста му — „Барак“ 45-и калибър. С него можеше да спре мъж. Но след малко, помисли си той, с него щеше да спре жена.