Даниъл Силва
Другата жена (75)

73.
Уисконсин авеню, Вашингтон

В нарушение на всички оперативни доктрини на Службата, писани и неписани, изречени и неизречени, Михаил Абрамов се бе преместил от стола си с изглед към дъното на друг, обърнат към предната част на кафенето. Имаше миниатюрна слушалка в лявото ухо, което бе към стената. Тя му даваше възможност да слуша телефона на Ева, който бе напълно компрометиран и служеше за предавател. Поне беше служил до 8:04 ч., когато Ребека Манинг, след като излезе от тоалетната, неочаквано се втурна нагоре по стълбите.

В последните секунди преди телефонът да замлъкне, Михаил бе чул шепот. Вероятно бяха думи на руски, но не можеше да е сигурен. Нито пък да твърди със сигурност кой ги бе произнесъл. Докато премисляше, двете жени вече бяха поели към вратата. Ева гледаше право напред, сякаш вървеше към отворен гроб. Ребека Манинг бе на крачка зад нея, а дясната й ръка бе пъхната в стилна дамска чанта.

— Какво според теб има в тази чанта? — попита тихо Михаил, когато двете руски агентки минаха през обхвата на камерата на Илан.

— Няколко мобилни телефона — обясни Габриел — и комуникационно устройство с малък обхват на СВР.

— Има и нещо друго. — Михаил наблюдаваше Ева и Ребека, които излязоха навън и завиха наляво към паркинга.

— Може би трябва да попиташ твоя приятел дали началникът на вашингтонското му бюро носи оръжие.

Габриел го направи. След това повтори отговора на Михаил. Ребека Манинг по принцип не носела оръжие на публични места, но имала пистолет за самозащита в къщата си с благословията на Държавния департамент и на ЦРУ.

— Какъв?

— „ЗИГ Зауер“.

— Деветка, предполагам?

— Правилно предполагаш.

— Вероятно е компактен.

— Вероятно — съгласи се Габриел.

— Това означава, че има десет патрона в пълнителя.

— Плюс десет в резервния.

— Навярно Ели няма оръжие.

— За последен път той носи оръжие през 1972 година. И насмалко да ме убие с него.

— Ами Келър?

— Греъм не би го позволил.

— Тогава оставам аз.

— Стой където си.

— Съжалявам, шефе, не те чувам добре. Не разбрах какво ми каза.

Михаил стана и мина покрай Илан, през обхвата на камерата. Навън зави наляво и се отправи през паркинга. Ева вече бе зад волана на киата, а Ребека отваряше дясната предна врата. Преди да се настани на седалката, тя погледна към Михаил и очите им се срещнаха. Той пръв извърна поглед и продължи да върви.

Трийсет и четвърта улица беше еднопосочна и водеше на юг. Михаил тръгна срещу движението покрай задната част на турския ресторант, докато Ева даваше на заден от мястото, на което беше паркирала, и поемаше по улицата. Ребека Манинг се взираше в него през предния десен прозорец, той бе сигурен в това. Усещаше как очите й се впиваха като куршуми в гърба му. Тя го предизвикваше да се обърне и да я погледне още веднъж. Той не го направи.

Нисанът бе паркиран пред училището. Михаил се настани на задната седалка зад Келър. Габриел му крещеше по радиостанцията от командния център. Ели Лавон, най-добрият проследяващ агент в историята на Службата, го гледаше укорително от предната седалка.

— Браво на теб, Михаил. Това бе направо прекрасно. Няма начин тя да е забелязала такъв брилянтен ход.

Лавон изрече всичко това саркастично на иврит. Кристофър се взираше напред по цялата дължина на Трийсет и четвърта улица към бързо смаляващата се „Киа Оптима“. На кръстовището с Резервоар Роуд колата зави надясно. Келър изчака група ученици да пресекат улицата. След това настъпи газта.