Даниъл Силва
Другата жена (64)

62.
Форест хилс, Вашингтон

Обектът на подозренията на Саша също чакаше. Не в лична дача, а в порутена къща в северозападния край на Вашингтон. По това късно време той се бе изтегнал на дивана в кабинета. Предишните два часа бе преглеждал бойния план, бе търсил недостатъци, слаби връзки, които биха срутили оглушително цялото начинание върху главите им. След като не откри такива, освен притеснението за лоялността на Ева Фернандес, мислите му се върнаха, както често се случваше, към брезова горичка на двеста километра източно от Москва.

Беше ранна сутрин, снегът се сипеше от сивото небе. Той стоеше на ръба на гробна яма, рана в плътта на Майка Русия. Киара бе до него и трепереше от студ и страх. Михаил Абрамов и мъж на име Григорий Булганов бяха от двете им страни. А пред тях Иван Харков размахваше оръжие и крещеше заповеди.

Наслаждавай се на гледката как умира жена ти, Алон…

Габриел рязко отвори очи, когато си спомни първия изстрел. Това бе моментът, помисли си той, когато личната му война с Кремъл започна наистина. Да, имаше първоначални сблъсъци, предварителни рундове, но онази страшна сутрин във Владимирска област официално сложи началото на враждата. Тогава Габриел осъзна, че Нова Русия ще върви по пътя на старата. И така неговата студена война с Кремъл стана гореща.

Оттогава водеха битки на тайно бойно поле, което се простираше от сърцето на Русия до Бромптън Роуд в Лондон, скалите на Корнуол и дори зелените поля на Северна Ирландия. Тяхната война вече бе дошла и във Вашингтон. След няколко часа, когато Ребека Манинг предадеше доклада си — който всъщност Габриел й бе написал, — всичко щеше да свърши. В това състезание обаче той вече бе победил. Бе свалил маската на руската къртица, заровена дълбоко в британското тайно разузнаване. Тя бе дете на самия Ким Филби. Сега на Габриел му трябваше само последно доказателство, едно финално мацване с четката — и шедьовърът му щеше да е завършен.

Тази мисъл — за мъчително очакваната окончателна победа над най-неумолимия му враг, го държеше буден в последната дълга нощ. В пет и половина той стана от дивана, взе си душ и внимателно се обръсна, след това се облече. Избелели дънки, вълнен пуловер, кожено яке: униформата на оперативен началник. Влезе във всекидневната. Там откри трима от членовете на прочутия си екип: Яков Росман, Йоси Гавиш и Римона Щерн. Бяха насядали в напрегнато очакване около масата. Не говореха на стените, само един с друг, и то възможно най-тихо. Всеки гледаше в лаптоп. На единия имаше статичен кадър на малка къща с размерите на типична английска вила и странна фасада в стил Тюдор над портика. Една лампа светеше в края на каменната пътека, а друга — в прозореца на спалнята на горния етаж.

Беше 6:05 сутринта. Къртицата бе станала.