Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Габриел Алон (18)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Other Woman, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
danchog (2019)

Издание:

Автор: Даниъл Силва

Заглавие: Другата жена

Преводач: Елена Кодинова

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 21.05.2019

Отговорен редактор: Явор Войнов

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 978-954-26-1896-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10541

История

  1. — Добавяне

45.
Дартмур — Лондон

Единственият компютър във вила „Уормуд“ с връзка с външния свят се намираше на бюрото на Париш. Габриел го използва за повърхностно търсене на името Шарлот Бетанкур. Намери няколко десетки, главно млади жени с различни професии, девет от които във Франция. Никоя не бе журналистка и не бе на подходящата възраст. А щом добави като на шега и Ким Филби в полето за търсене, получи четиринайсет хиляди безсмислени резултата, което на езика на интернет означаваше, че трябваше да търси някъде другаде.

И Габриел направи точно това. Не от вила „Уормуд“, а от стаята със защитени комуникации в израелското посолство в Лондон. Пристигна там в ранната вечер след страховито возене във форда на Найджъл Уитком и се обади на Пол Русо, началника на група „Алфа“, в Париж, който се оказа, че е все още на бюрото си. Службите бяха под тревога, тъй като поток от разузнавателна информация подсказваше, че се готви атака на ИДИЛ. Габриел с разкаяние му предаде молбата си.

— Бетанкур, Шарлот.

— Дата на раждане? — попита Русо с тежка въздишка.

— Около 1940 година.

— И казваш, че е журналистка?

— Очевидно.

Да или не? — попита нетърпеливо Русо.

Габриел обясни, че е работила в Бейрут на свободна практика в началото на 60-те години на XX век и според свидетели е била с леви убеждения.

— Както всички останали в началото на 60-те.

— А може ли да е имала досие в старата ДСТ?

— Възможно е — призна Русо. — Всеки, който показваше симпатии към Москва, имаше досие. Ще проверя името й в базата данни.

— Само да е много тихо — предупреди го Габриел и затвори.

И през следващите три часа, сам в шумоизолираната камера в мазето на посолството, той обмисляше всички възможни причини търсенето на Русо да се окаже безрезултатно. Може би Артър Сиймор се беше объркал и истинското й име не е било Шарлот Бетанкур. Или пък, след като е родила детето на Филби, е сменила името си и се е скрила. Имаше вариант и да е избягала в Москва и все още да живее там. Можеше и великият Саша да я е ликвидирал, както бе убил Константин Киров и Алистър Хюз…

Каквото и да се бе случило с тази жена, то беше станало много отдавна. Както и от много отдавна Габриел не бе спал. В някакъв момент склони глава и се унесе. Телефонът го събуди. Беше единайсет и половина. Не знаеше обаче дали е сутринта, или вечерта — шумоизолираната стая бе свят без изгреви и залези. Грабна слушалката и бързо я вдигна към ухото си.

— Тръгнала си е от Бейрут през 1965 година и се е върнала в Париж — каза Пол Русо. — Участвала е в демонстрациите през 1968 година. След това ДСТ са загубили интерес към нея.

— И все още е жива?

— Очевидно.

Сърцето на Габриел прескочи.

Да или не?

— Все още получава държавна пенсия. Изпращат й парите на адрес в Испания.

— Случайно да ти се намира?

Оказа се, че го има. Шарлот Бетанкур, майката на незаконното дете на Ким Филби, живееше на „Пасео де ла Фуенте“ в Саара де ла Сиера, Испания.