Метаданни
Данни
- Серия
- Габриел Алон (18)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Other Woman, 2018 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Елена Кодинова, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Даниъл Силва
Заглавие: Другата жена
Преводач: Елена Кодинова
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2019
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 21.05.2019
Отговорен редактор: Явор Войнов
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 978-954-26-1896-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10541
История
- — Добавяне
45.
Дартмур — Лондон
Единственият компютър във вила „Уормуд“ с връзка с външния свят се намираше на бюрото на Париш. Габриел го използва за повърхностно търсене на името Шарлот Бетанкур. Намери няколко десетки, главно млади жени с различни професии, девет от които във Франция. Никоя не бе журналистка и не бе на подходящата възраст. А щом добави като на шега и Ким Филби в полето за търсене, получи четиринайсет хиляди безсмислени резултата, което на езика на интернет означаваше, че трябваше да търси някъде другаде.
И Габриел направи точно това. Не от вила „Уормуд“, а от стаята със защитени комуникации в израелското посолство в Лондон. Пристигна там в ранната вечер след страховито возене във форда на Найджъл Уитком и се обади на Пол Русо, началника на група „Алфа“, в Париж, който се оказа, че е все още на бюрото си. Службите бяха под тревога, тъй като поток от разузнавателна информация подсказваше, че се готви атака на ИДИЛ. Габриел с разкаяние му предаде молбата си.
— Бетанкур, Шарлот.
— Дата на раждане? — попита Русо с тежка въздишка.
— Около 1940 година.
— И казваш, че е журналистка?
— Очевидно.
— Да или не? — попита нетърпеливо Русо.
Габриел обясни, че е работила в Бейрут на свободна практика в началото на 60-те години на XX век и според свидетели е била с леви убеждения.
— Както всички останали в началото на 60-те.
— А може ли да е имала досие в старата ДСТ?
— Възможно е — призна Русо. — Всеки, който показваше симпатии към Москва, имаше досие. Ще проверя името й в базата данни.
— Само да е много тихо — предупреди го Габриел и затвори.
И през следващите три часа, сам в шумоизолираната камера в мазето на посолството, той обмисляше всички възможни причини търсенето на Русо да се окаже безрезултатно. Може би Артър Сиймор се беше объркал и истинското й име не е било Шарлот Бетанкур. Или пък, след като е родила детето на Филби, е сменила името си и се е скрила. Имаше вариант и да е избягала в Москва и все още да живее там. Можеше и великият Саша да я е ликвидирал, както бе убил Константин Киров и Алистър Хюз…
Каквото и да се бе случило с тази жена, то беше станало много отдавна. Както и от много отдавна Габриел не бе спал. В някакъв момент склони глава и се унесе. Телефонът го събуди. Беше единайсет и половина. Не знаеше обаче дали е сутринта, или вечерта — шумоизолираната стая бе свят без изгреви и залези. Грабна слушалката и бързо я вдигна към ухото си.
— Тръгнала си е от Бейрут през 1965 година и се е върнала в Париж — каза Пол Русо. — Участвала е в демонстрациите през 1968 година. След това ДСТ са загубили интерес към нея.
— И все още е жива?
— Очевидно.
Сърцето на Габриел прескочи.
— Да или не?
— Все още получава държавна пенсия. Изпращат й парите на адрес в Испания.
— Случайно да ти се намира?
Оказа се, че го има. Шарлот Бетанкур, майката на незаконното дете на Ким Филби, живееше на „Пасео де ла Фуенте“ в Саара де ла Сиера, Испания.