Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Габриел Алон (18)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Other Woman, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
danchog (2019)

Издание:

Автор: Даниъл Силва

Заглавие: Другата жена

Преводач: Елена Кодинова

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 21.05.2019

Отговорен редактор: Явор Войнов

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 978-954-26-1896-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10541

История

  1. — Добавяне

18.
Виена — Берн

На Ели Лавон не му трябваше много време, за да забележи, че Алистър Хюз крие нещо. Например малкият проблем с пътната му чанта. Остави я в апартамента си, въпреки че летеше за Берн в ранния следобед. И после колата, която откара Хюз от посолството до кафе „Централ“ в десет и половина. Обикновено шофьорът чакаше наблизо по време на ангажиментите на шефа си, ала този път той си тръгна веднага щом Хюз премина през прочутата порта на кафенето. Вътре беше посрещнат от мъж, който изглеждаше така, сякаш си бе купил дрехите от шивач, обслужващ изключително дипломати от Европейския съюз. От мястото си от другия край на препълненото заведение Ели Лавон не успя да определи с точност националността на мъжа, но остана с впечатлението, че е французин.

Хюз напусна кафенето няколко минути след единайсет и се отправи към Бургринг, където си хвана такси — правеше го за пръв път, откакто бе под наблюдението на Службата. То го откара до апартамента му и го изчака до тротоара, докато си вземе пътната чанта. Лавон знаеше това, защото го видя от предната седалка на тъмносин „Опел Астра“, управляван от последния член на екипа му, който все още беше във Виена. Изминаха петнайсетте километра до летището за рекордно време, задминавайки по пътя таксито на Хюз, което даде възможност на Лавон да се чекира за полета до Берн, преди Хюз да влезе в терминала. Англичанинът го направи, опрял своето блекбъри от МИ6 до ухото си.

Младата австрийка на гишето на „Скайуърк“ като че ли позна Хюз, а и той — нея. Мина през паспортния контрол и проверката за сигурност без забавяне и седна в тих ъгъл в залата за заминаващи, където прати и получи няколко есемеса от личния си айфон. Или така се стори на Лавон, който се бе скрил сред пиещите от обяд на бара от другата страна на залата и белеше етикета на изпотена бутилка австрийска бира „Щигъл“.

В дванайсет и четиресет по високоговорителя прогърмя съобщение; започваше качването на пътниците за полета до Берн. Лавон бе пил достатъчно бира, за да задоволи любопитството на всеки съгледвач на СВР, и тръгна към изхода, последван след малко от Алистър Хюз. Самолетът беше петдесетместен „Сааб 2000“ с турбодвигател. Лавон се качи пръв и докато прибираше прилежно чантата си под седалката пред него, влезе Алистър Хюз. Съседът по седалка на Хюз се появи малко по-късно, ярко гримирана жена на около четиресет и пет, привлекателна, професионално облечена, която говореше на швейцарски немски по мобилния си телефон. От съображения за сигурност Лавон скришом я снима и след това започна да наблюдава как тя и Хюз с лекота поддържат разговор. Пасажерът до Лавон не бе от приказливите. Приличаше на балканец — сърбин, може би българин, който бе изпил три светли бири на бара преди полета. Когато самолетът се разтресе от един нисък облак, Ели се почуди дали лицето на мъжа с неговата петдневна брада ще е последното, което ще види.

Облаците се разредиха над Залцбург и пред пасажерите се разкри спираща дъха гледка към заснежените Алпи. Лавон обаче имаше очи само за Хюз и красивата немскоговореща жена до него. Тя пиеше бяло вино. Хюз, както обикновено, отпиваше от чаша газирана минерална вода. Шумът от турбодвигателите не позволяваше на Лавон да подслушва разговора им, но беше очевидно, че жената е заинтригувана от това, което казваше красивият и изискан англичанин. Ситуацията едва ли беше изненадваща: като офицер от МИ6 Алистър Хюз беше обучен съблазнител. Възможно беше обаче Лавон да ставаше свидетел на нещо повече от случайна среща между мъж и жена в самолет. Може би Хюз и дамата вече бяха любовници. Или може би тя бе водещият му офицер от СВР.

Четиресет и пет минути след началото на полета Хюз извади брой на „Икономист“ от куфарчето си и се зачете чак докато самолетът „Сааб 2000“ не кацна на пистата на малкото летище в Берн. Размени няколко последни думи с жената, докато машината се движеше към терминала, но когато пресичаше асфалтовата площадка под силния вятър, говореше по личния си айфон. Жената вървеше на няколко крачки зад него, а Лавон — на няколко зад нея. Той също говореше по телефона. Връзката бе с Габриел.

— Място 4Б — каза тихо Ели. — Жена, швейцарска германка, може би на четиресет. Намери името й в списъка с пасажерите и го проучи в базите данни, за да спя спокойно довечера.

Сградата на терминала беше с размерите на общинско летище, ниска и сива, с контролна кула в единия край. Шепа пасажери от полета на Лавон се събраха край лентата с багажа, но повечето крачеха бързо към изхода, включително Алистър Хюз и жената. Навън тя се качи на предната седалка на опръскано с кал волво и целуна мъжа зад волана. А след това — и двете малки деца на задната седалка.

Цяла редица таксита чакаше от другата страна на шосето. Хюз се качи в първото, а Лавон — в третото. Берн бе на няколко километра на североизток. Аристократичният хотел „Швайцерхоф“ гледаше към гаровия площад. Когато таксито на Лавон премина покрай входа, той видя как Алистър Хюз опитва да отблъсне едно прекалено ентусиазирано пиколо.

Както бе поискал Лавон, таксито му го остави от другата страна на оживения площад. Истинската му цел обаче беше хотел „Савой“, който се намираше зад елегантен завой на пешеходната улица „Нойенгасе“. Михаил Абрамов пиеше кафе в лоби бара. Габриел и Кристофър Келър бяха в стая горе.

На бюрото имаше няколко лаптопа. На единия се виждаше кадър над рецепцията на „Швайцерхоф“, идващ от камерите на вътрешната охранителна мрежа на хотела. Алистър Хюз точно предаваше паспорта си — изискване на всички швейцарски хотели. И абсолютно ненужно в случая с Хюз, помисли си Лавон, тъй като рецепционистката очевидно много добре го познаваше.

С ключа за стаята в ръка, Хюз тръгна към асансьорите, като излезе от кадъра на компютърния екран и влезе в този на другия. Още две хотелски камери проследиха пътя му по коридора на четвъртия етаж до вратата на апартамента с изглед към кулите на Стария град. Вътре обаче камерите бяха скрити и със силно криптиран сигнал, който бързо пътуваше между „Швайцерхоф“ и „Савой“. Бяха общо четири — две в основната стая, една в спалнята и една в банята, — имаше и микрофони, включително и в телефона в стаята. Докато Алистър Хюз бе в Берн, град отвъд неговата територия, в който не би трябвало да бъде, той не получаваше имунитет. Засега поне Службата го държеше в ръцете си.

Щом влезе в стаята си, Алистър остави палтото и куфара си на леглото, а куфарчето — на бюрото. Личният айфон бе компрометиран по всички възможни начини: гласови повиквания, интернет браузър, есемеси, имейли, камера и микрофон. Хюз го използва, за да прати поздрави на жена си и синовете си в Лондон. След това се обади по блекбърито от МИ6.

Както се бяха споразумели Габриел и Греъм Сиймор, Службата не направи опит да атакува устройството. Затова се чуваха само думите на Хюз. Тонът му бе като на началник към подчинен. Каза, че срещата му за обяд — всъщност бе пропуснал обяда — е продължила по-дълго от очакваното и че възнамерява да започне по-рано уикенда. Обясни, че няма други планове, освен да почете, и ще бъде достъпен по телефона и на имейла в случай на криза. А това бе малко вероятно, като се имаше предвид, че неговата територия бе Виена. Последва няколко секунди мълчание, вероятно сега подчиненият говореше. След това Хюз заяви:

— Звучи ми като нещо, което може да почака до понеделник. — И затвори.

Провери колко е часът: беше 15:47. Заключи блекбърито, айфона и паспорта в сейфа на стаята и пъхна маската за очи в предния джоб на сакото си. След това изпи две таблетки обезболяващо с оставената в стаята бутилка швейцарска минерална вода и излезе.