Даниъл Силва
Другата жена (76)

74.
Бърлит, Вашингтон

— Не ми е позволено да говоря с теб — каза Ева Фернандес. — Всъщност дори не ми е позволено да те поглеждам.

— По всичко личи, че отмених тези заповеди, нали?

Ребека нареди на Ева да завие отново надясно по Трийсет и шеста улица и пак по Ес стрийт. И двата пъти нисанът ги последва. Беше на шест дължини зад тях. Шофьорът не полагаше никакви усилия да скрие присъствието си.

— Завий пак надясно — сопна се Ребека и след няколко секунди Ева зави по Трийсет и пета улица, този път без да си прави труда да спре или дори да намали скоростта. Нисанът направи същото. Грубата им тактика по следенето подсказваше на Ребека, че вероятно действаха без подкрепление, значи, не бяха от ФБР. Скоро щеше да разбере.

На ъгъла на Трийсет и пета улица и Резервоар Роуд имаше светофар, един от малкото в жилищния Джорджтаун. Когато наближиха, зелената светлина се смени с жълта. Ева даде газ до ламарината и киата се изстреля през кръстовището, щом светна червено. Екнаха клаксони, когато и нисанът я последва.

— Завий пак надясно — бързо й нареди Ребека и посочи към входа на Уинфийлд Лейн. Частна улица, обградена с тухлени домове, която й напомняше за Хампстед в Лондон. Нисанът бе зад тях. — Спри тук!

— Но…

— Просто направи каквото ти казвам!

Ева натисна рязко спирачките. Ребека извади „ЗИГ Зауер“-а от чантата и изскочи от колата. Стисна оръжието, образувайки с двете си ръце триъгълник, а след това се обърна леко, за да смали силуета си, точно както я бяха обучавали на стрелбището във Форт Монктън. Нисанът все още се приближаваше, когато тя се прицели в главата на шофьора и натисна спусъка, докато не изпразни пълнителя.

Нисанът зави рязко наляво и се удари в паркиран джип „Лексус“. Никой не слезе, нито някой отвърна на огъня, което потвърди предположението, че мъжете не бяха от ФБР. Бяха британски и израелски разузнавачи, които нямаха законова юрисдикция на тихата улица в Джорджтаун. Всъщност Ребека се съмняваше, че ФБР знаеше, че британците и израелците провеждат операция срещу нея. След няколко минути, помисли си тя, докато оглеждаше потрошената кола, вече ще знаят.

Бягай…

Ребека седна на предната седалка на киата и изкрещя на Ева да потегля. Миг по-късно те се носеха по Трийсет и седма улица към руското посолство. Когато наближиха Ти стрийт, Ребека хвърли фарадеевата клетка през прозореца. Последва я и приемникът на СВР.

После погледна назад: никой не ги преследваше. Извади празния пълнител и сложи резервния на мястото му. Ева Фернандес премигна при звука. Водена от Ребека, зави по Тънлоу Роуд.

— Къде отиваме? — попита тя, когато преминаха покрай задната стена на руското посолство.

— Трябва да се обадя по телефона.

— А след това?

Ребека се усмихна.

— Прибираме се у дома.

* * *

В същото време трима мъже крачеха по Трийсет и пета улица към река Потомак. По облекло и поведение не приличаха на типичните обитатели на Джорджтаун. Единият, изглежда, изпитваше силна болка и при по-внимателно вглеждане по дясната му ръка се виждаше кръв. Ръката обаче не бе наранена, а дясната ключица, където го бе улучил 9-милиметров куршум.

Когато пресякоха Оу стрийт, краката му се подкосиха, но беше задържан прав от високия мъж с бледа кожа и по-ниския с трудно за запомняне лице. Веднага се появи някаква кола и двамата мъже, които не бяха ранени, му помогнаха да се качи на задната седалка. Продавачка в популярен квартален цветарски магазин бе единственият свидетел. По-късно тя щеше да заяви пред полицията, че изражението на бледия мъж било най-плашещото, което някога била виждала.

Дотогава екипи на градската полиция във Вашингтон вече бяха реагирали на сигнали за стрелба на обичайно спокойната Уинфийлд Лейн. Колата с тримата мъже пое бързо през Джорджтаун към Кънектикът авеню. Там тя зави на север и се насочи към разнебитена къща на Чесапийк стрийт. Вътре бяха двама от най-влиятелните разузнавачи в света.

И въпреки това я бяха оставили да избяга. Сега от нея нямаше и следа.