Даниъл Силва
Другата жена (74)

72.
Уисконсин авеню, Вашингтон

Зад заключената врата на унисекс тоалетната на кафенето Ребека препрочиташе есемеса на Греъм Сиймор.

Промяна в плана. Искам да ме придружиш в Лангли. Да се срещнем възможно най-скоро в бюрото… Добронамереният тон не можеше да скрие истинското значение на съобщението. То потвърждаваше най-лошите й страхове. Тя бе разкрита и примамена в капан.

Някой нетърпеливо натисна дръжката на вратата.

— Една минута, моля — каза Ребека със спокойствие, което би стоплило предателското сърце на баща й. В огледалото се отразяваше неговото лице. „С всяка изминала година — казваше майка й — все повече заприличваш на него. Същите очи. Същото надменно изражение.“ Ребека никога не беше сигурна дали майка й правеше комплимент.

Прибра блекбърито и айфона във фарадеевата клетка, която носеше в дамската си чанта, и откъсна лист от бележника си. На него написа нещо на кирилица. Пусна оглушително водата. Пусна кранчето на мивката за няколко секунди, след това откъсна салфетки от диспенсера и ги хвърли в коша.

Иззад вратата се чуваше тихото бръмчене на оживеното кафене. Ребека постави лявата си ръка на дръжката, а дясната остана пъхната в чантата й, стиснала компактния „ЗИГ Зауер“. Беше освободила предпазителя веднага щом бе влязла в тоалетната. В пълнителя имаше десет 9-милиметрови патрона „Парабелум“, имаше и резервен.

Отвори вратата и излезе навън със скоростта на делова вашингтонска гражданка, която закъснява за работа. Предположи, че някой ще я чака, но фоайето беше празно. Младежът с пуловер на Джорджтаун беше сменил ъгъла на лаптопа. Ребека не виждаше екрана.

Зави рязко надясно и пое нагоре по стълбите. На горния етаж завари двама души — мъж на средна възраст, който пишеше в бележника си, и Ева Фернандес, руската „нелегална“. С нейното неоновозелено горнище беше трудно да не я забележи.

Ребека седна на стола срещу нея. Дясната й ръка все още бе пъхната в дамската й чанта и стискаше „ЗИГ Зауер“-а. С лявата предаде на Ева Фернандес бележката. „Нелегалната“ се направи, че нищо не разбира.

— Просто го направи — прошепна Ребека на руски. Жената се поколеба, след това й даде телефона си. Ребека го пъхна във фарадеевата клетка.

— Къде е колата ти? — попита тя на руски.

— Нямам кола.

— Караш „Киа Оптима“. Паркирана е отвън. — Ребека отвори дамската си чанта достатъчно, за да може Ева да види пистолета. — Да вървим.